Йов 32
1 И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
Ona tri čovjeka prestadoše Jobu odgovarati, jer je on sebe smatrao nevinim.
2 Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
Nato se rasrdi Elihu, sin Barakeelov, iz Buza, od plemena Ramova: planu gnjevom na Joba zato što je sebe držao pravednim pred Bogom;
3 тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
a planu gnjevom i na tri njegova prijatelja jer nisu više našli ništa što bi odgovorili te su tako Boga osudili.
4 А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
Dok su oni govorili s Jobom, Elihu je šutio, jer su oni bili stariji od njega.
5 Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
Ali kad vidje da ona tri čovjeka nisu više imala odgovora u ustima, planu od srdžbe.
6 Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
I progovorivši, Elihu, sin Barakeelov, iz Buza, reče: “Po godinama svojim još mlad sam ja, a u duboku vi ste ušli starost; bojažljivo se zato ja ustezah znanje svoje pokazati pred vama.
7 Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
Mišljah u sebi: 'Govorit će starost, mnoge godine pokazat će mudrost.'
8 Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
Uistinu, dah neki u ljudima, duh Svesilnog mudrim čini čovjeka.
9 Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
Dob poodmakla ne daje mudrosti a niti starost pravednosti uči.
10 Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
Zato vas molim, poslušajte mene da vam i ja znanje svoje izložim.
11 Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
S pažnjom sam vaše besjede pratio i razloge sam vaše saslušao dok ste tražili što ćete kazati.
12 Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
Na vama moja sva bijaše pažnja, al' ne bi nikog da Joba pobije ni da mu od vas tko riječ opovrgne.
13 За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
Nemojte reći: 'Na mudrost smo naišli! Bog će ga pobit jer čovjek ne može.'
14 Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
Nije meni on besjedu upravio: odvratit mu neću vašim riječima.
15 Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
Poraženi, otpovrgnut ne mogu, riječi zapeše u grlu njihovu.
16 А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
Čekao sam! Al', gle, oni ne zbore. Umukoše, ni riječ više da kažu!
17 Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
Na meni je da progovorim sada, znanje ću svoje i ja izložiti.
18 Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
Riječi mnoge u meni naviru dok iznutra moj duh mene nagoni.
19 Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
Gle, nutrina mi je k'o mošt zatvoren, k'o nova će se raspući mješina.
20 Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
Da mi odlane, govorit ću stoga, otvorit ću usne i odvratit' vama.
21 Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
Nijednoj strani priklonit se neću niti laskat ja namjeravam kome.
22 Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
Laskati ja ne umijem nikako, jer smjesta bi me Tvorac moj smaknuo.
