Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

Умову я склав був з очима своїми, то як буду дивитись на ді́вчину?

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

І зве́рху яка доля від Бога, чи спа́дщина від Всемогутнього із висот?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Хіба не заги́біль для кри́вдника, і хіба не нещастя злочи́нцям?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Хіба ж Він не бачить доро́ги мої, і не лічить усі мої кро́ки?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

Якщо я ходив у марно́ті, і на оману спішила нога моя, —

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

то нехай на вазі́ справедливости зва́жить мене, — і невинність мою Бог пізнає!

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

Якщо збо́чує крок мій з дороги, і за очима моїми пішло моє серце, і до рук моїх не́чисть приліпла, —

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

то нехай сію я, а їсть інший, а рослинність моя нехай ви́рвана буде з корі́нням!

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Якщо моє серце звабля́лось до жінки чужої, і прича́ювався я при две́рях мойого това́риша,

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

то хай ме́ле для іншого жінка моя, і над нею нехай нахиля́ються інші!

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Бо гидо́та оце, й це провина підсу́дна,

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

бо огонь це, який буде жерти аж до Аваддо́ну, і ви́рве з корі́нням увесь урожай мій!

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Якщо я поне́хтував правом свойого раба чи своєї неві́льниці в їх супере́чці зо мною,

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

то що я зроблю́, як піді́йметься Бог? А коли Він пригля́неться, що́ Йому відпові́м?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Чи ж не Той, Хто мене учинив у нутрі, учинив і його, і Один утвори́в нас в утро́бі?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Чи бажа́ння убогих я стримував, а очі вдовицям засму́чував?

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

Чи я сам поїдав свій шмато́к, і з нього не їв сирота́?

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

Таж від днів молоде́чих моїх вироста́в він у мене, як в батька, і від утро́би матері моєї я прова́див його!

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

Якщо бачив я ги́нучого без одежі, і вбрання́ не було́ в сірома́хи, —

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

чи ж не благословляли мене його сте́гна, і ру́ном овечок моїх він не грівся?

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

Якщо на сироту я пору́шував руку свою, коли бачив у брамі собі допомогу, —

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

хай раме́но моє відпаде́ від свойого плеча, а рука моя від сугло́бу свого нехай буде відла́мана!

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Бо о́страх на мене — нещастя від Бога, а перед вели́ччям Його я не можу встоя́ти.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Чи я золото клав за наді́ю собі, чи до щирого золота я говорив: „ Ти, безпеко моя“?

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

Чи ті́шився я, що велике багатство моє, й що рука моя стільки надбала?

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

Коли бачив я сонце, як сяє воно, а місяць велично пливе́,

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

то коли б потає́мно пова́билось серце моє, і цілу́нки рукою я їм посилав, —

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

це так само провина підсу́дна була б, бо відрікся б я Бога Всевишнього!

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

Чи я ті́шивсь упа́дком свойо́го нена́висника, чи порушувавсь я, коли зло спотика́ло його?

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

Таки ні, — не давав я на гріх піднебі́ння свого, щоб прокля́ттям жадати душі його.

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

Хіба люди наме́ту мого не казали: „Хто покаже такого, хто з м'яса його не наси́тився?“

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

Чужи́нець на вулиці не ночува́в, — я двері свої відчиняв подоро́жньому.

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

Чи ховав свої про́гріхи я, як люди́на, щоб у своє́му нутрі затаї́ти провину свою?

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

Бо тоді я боявся б великого на́товпу, і сором від ро́дів жахав би мене, я мовчав би, й з дверей не вихо́див.

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

О, якби мене вислухав хто! Оце пі́дпис моєї руки: Нехай Всемогу́тній мені відповість, а ось звій, зо скарго́ю, що його написав мій проти́вник.

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Чи ж я не носив би його на своєму плечі, не обви́нувся б ним, як вінка́ми?

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

Число кро́ків своїх я представлю йому; мов до кня́зя, наближусь до нього.

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Якщо проти мене голо́сить земля моя, й її бо́розни плачуть із нею,

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

якщо без гроше́й я їв пло́ди її, а її власника́ я стогна́ти примушував, —

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

то за́мість пшениці хай ви́росте те́рен, а замість ячме́ню — кукі́ль!“Слова Йова скінчи́лися.