Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

Hice pacto con mis ojos; ¿cómo, pues, había yo de mirar a una virgen?

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

Porque ¿qué galardón me daría de arriba Dios, y qué heredad el Omnipotente de las alturas?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

¿Por ventura no hay quebrantamiento para el impío, y extrañamiento para los que obran iniquidad?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

¿Por ventura no ve él mis caminos, y cuenta todos mis pasos?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

Si anduve con mentira, y si mi pie se apresuró a engaño,

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

péseme Dios en balanzas de justicia, y conocerá mi perfección.

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

Si mis pasos se apartaron del camino, y si mi corazón se fue tras mis ojos, y si algo se apegó a mis manos,

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

siembre yo, y otro coma, y mis verduras sean arrancadas.

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Si fue mi corazón engañado acerca de mujer, y si estuve acechando a la puerta de mi prójimo,

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

muela para otro mi mujer, y sobre ella otros se encorven.

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Porque es maldad e iniquidad, comprobada.

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

Porque es fuego que devoraría hasta el sepulcro, y desarraigaría toda mi hacienda.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Si hubiera tenido en poco el derecho de mi siervo y de mi sierva, cuando ellos pleitearan conmigo,

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

¿qué haría yo cuando Dios se levantase? Y cuando él visitara, ¿qué le respondería yo?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

¿Por ventura el que en el vientre me hizo a mí, no lo hizo a él? ¿Y no nos dispuso un mismo autor en la matriz?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Si estorbé el contento de los pobres, e hice desfallecer los ojos de la viuda;

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

y si comí mi bocado solo, y no comió de él el huérfano;

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

(porque desde mi juventud creció conmigo el huérfano como con padre, y desde el vientre de mi madre fui guía de la viuda);

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

si he visto que pereciera alguno sin vestido, y al menesteroso sin cobertura;

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

si no me bendijeron sus lomos, y del vellón de mis ovejas se calentaron;

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

si alcé contra el huérfano mi mano, aunque viese que me ayudarían en la puerta;

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

mi espalda se caiga de mi hombro, y mi brazo sea quebrado de mi canilla.

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Porque temí el castigo de Dios, contra cuya alteza yo no tendría poder.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Si puse en el oro mi esperanza, y dije al oro: Mi confianza eres tú;

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

si me alegré de que mi hacienda se multiplicase, y de que mi mano hallase mucho;

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

si he mirado al sol cuando resplandecía, y a la luna cuando iba hermosa,

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

y mi corazón se engañó en secreto, y mi boca besó mi mano,

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

esto también fuera maldad comprobada; porque habría negado al Dios soberano.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

Si me alegré en el quebrantamiento del que me aborrecía, y me regocijé cuando le halló el mal;

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

que ni aun entregué al pecado mi paladar, pidiendo maldición para su alma;

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

cuando mis domésticos decían: ¡Quién nos diese de su carne! Nunca nos hartaríamos.

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

El extranjero no tenía fuera la noche; mis puertas abría al caminante.

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

Si encubrí, como los hombres mis prevaricaciones, escondiendo en mi seno mi iniquidad;

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

si temí a la gran multitud, y el menosprecio de las familias me atemorizó, y callé, y no salí de mi puerta,

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

¡quién me diera quien me oyese! He aquí mi señal es que el Omnipotente testificará por mí, aunque mi adversario me hiciera el proceso.

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Ciertamente yo lo llevaría sobre mi hombro, y me lo ataría en lugar de coronas.

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

Yo le contaría el número de mis pasos, y como príncipe me llegaría a él.

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Si mi tierra clamara contra mí, y llorarán todos sus surcos;

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

si comí su sustancia sin dinero, o afligí el alma de sus dueños;

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

en lugar de trigo me nazcan espinos, y abrojos en lugar de cebada. Se acaban las palabras de Job.