Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

Sklenil sem zavezo s svojimi očmi. Zakaj naj bi potem mislil na devico?

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

Kajti kakšen delež od Boga je od zgoraj? In kakšna dediščina od Vsemogočnega od zgoraj?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Mar ni uničenje za zlobne? In posebna kazen za delavce krivičnosti?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Mar on ne vidi mojih poti in šteje vse moje korake?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

Če sem hodil z ničnostjo ali če je moje stopalo hitelo k prevari,

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

naj bom stehtan na pravilni tehtnici, da Bog lahko spozna mojo neokrnjenost.

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

Če se je moj korak obrnil iz poti in je moje srce hodilo za mojimi očmi in če se je kakršenkoli madež prilepil na moje roke,

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

potem naj jaz sejem in naj drug jé. Da, naj bo moje potomstvo izkoreninjeno.

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Če je bilo moje srce zavedeno z žensko, ali če sem prežal pri vratih svojega soseda,

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

potem naj moja žena melje drugemu in naj se drugi sklanjajo nadnjo.

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Kajti to je grozoten zločin. Da, to je krivičnost, ki naj se kaznuje s sodniki.

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

Kajti to je ogenj, ki použiva v uničenje in bi izkoreninil ves moj donos.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Če sem preziral zadevo svojega sluga ali svoje dekle, ko so se pričkali z menoj,

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

kaj bom potem storil, ko se dvigne Bog? In ko on obiskuje, kaj naj mu odgovorim?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Mar ni on, ki me je naredil v maternici, naredil njega? Ali naju ni eden oblikoval v maternici?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Če sem uboge zadržal pred njihovo željo, ali očem vdove storil, da opešajo,

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

ali sem sam pojedel svoj grižljaj in osiroteli ni jedel od njega

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

(kajti od moje mladosti je bil vzgajan z menoj kakor z očetom in usmerjal sem jo od maternice svoje matere),

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

če sem gledal kogarkoli giniti zaradi pomanjkanja obleke ali kateregakoli revnega brez pokrivala,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

če me njegova ledja niso blagoslovila in če ni bil ogret z runom moje ovce;

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

če sem povzdignil svojo roko zoper osirotelega, ko sem videl svojo pomoč v velikih vratih,

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

potem naj moj laket pade od moje lopatice in moj laket [naj] bo odlomljen od kosti.

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Kajti uničenje od Boga mi je bilo strahota in zaradi razloga njegovega visočanstva ne bi mogel zdržati.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Če sem zlato naredil za svoje upanje ali sem čistemu zlatu rekel: › Ti si moje zaupanje, ‹

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

če sem se veselil, ker je bilo moje premoženje veliko in ker je moja roka veliko pridobila,

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

če sem pogledal sonce, ko je sijalo ali luno hoditi v sijaju

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

in je bilo moje srce skrivno premamljeno, oziroma so moja usta poljubila mojo roko?

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

Tudi to bi bila krivičnost, da bi bil kaznovan od sodnika, kajti jaz bi zanikal Boga, ki je zgoraj.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

Če sem se veselil ob uničenju tistega, ki me je sovražil ali sem se povzdignil, ko ga je našlo zlo,

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

niti svojim ustom nisem dopustil, da grešijo z želenjem prekletstva njegovi duši.

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

Če možje mojega šotora niso rekli: ›Oh, da bi imeli njegovo meso! Ne moremo biti zadovoljni.‹

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

Tujec ni prenočeval na ulici, temveč sem svoja vrata odprl popotniku.

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

Če sem svoje prestopke pokril kakor Adam, s skrivanjem svoje krivičnosti v svojem naročju,

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

ali sem se bal velike množice, ali me straši zaničevanje družin, da sem molčal in nisem šel izpred vrat?

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

Oh, da bi me nekdo poslušal! Glej, moja želja je, da bi mi Vsemogočni odgovoril in da bi moj nasprotnik napisal knjigo.

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Zagotovo bi to vzel na svojo ramo in si to privezal kot krono.

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

Prikazal bi mu število mojih korakov. Kakor princ bi šel blizu k njemu.

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Če moja dežela joka zoper mene ali da se njene brazde podobno pritožujejo,

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

če sem brez denarja pojedel njene sadove ali sem njenim lastnikom povzročil, da izgubijo svoje življenje,

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

naj osat raste namesto pšenice in smrdljiv plevel namesto ječmena.« Jobove besede so končane.