Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

Завет положил я с глазами моими, чтобы не помышлять мне о девице.

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

Какая же участь мне от Бога свыше? И какое наследие от Вседержителя с небес?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Не для нечестивого ли гибель, и не для делающего ли зло напасть?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Не видел ли Он путей моих, и не считал ли всех моих шагов?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

Если я ходил в суете, и если нога моя спешила на лукавство, -

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

пусть взвесят меня на весах правды, и Бог узнает мою непорочность.

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

Если стопы мои уклонялись от пути и сердце мое следовало за глазами моими, и если что-либо нечистое пристало к рукам моим,

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

то пусть я сею, а другой ест, и пусть отрасли мои искоренены будут.

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Если сердце мое прельщалось женщиною и я строил ковы у дверей моего ближнего, -

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

пусть моя жена мелет на другого, и пусть другие издеваются над нею,

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

потому что это - преступление, это - беззаконие, подлежащее суду;

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

это - огонь, поядающий до истребления, который искоренил бы все добро мое.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Если я пренебрегал правами слуги и служанки моей, когда они имели спор со мною,

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

то что стал бы я делать, когда бы Бог восстал? И когда бы Он взглянул на меня, что мог бы я отвечать Ему?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Не Он ли, Который создал меня во чреве, создал и его и равно образовал нас в утробе?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Отказывал ли я нуждающимся в их просьбе и томил ли глаза вдовы?

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

Один ли я съедал кусок мой, и не ел ли от него и сирота?

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

Ибо с детства он рос со мною, как с отцом, и от чрева матери моей я руководил вдову.

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

Если я видел кого погибавшим без одежды и бедного без покрова, -

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

не благословляли ли меня чресла его, и не был ли он согрет шерстью овец моих?

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

Если я поднимал руку мою на сироту, когда видел помощь себе у ворот,

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

то пусть плечо мое отпадет от спины, и рука моя пусть отломится от локтя,

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

ибо страшно для меня наказание от Бога: пред величием Его не устоял бы я.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Полагал ли я в золоте опору мою и говорил ли сокровищу: ты - надежда моя?

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

Радовался ли я, что богатство мое было велико, и что рука моя приобрела много?

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

Смотря на солнце, как оно сияет, и на луну, как она величественно шествует,

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

прельстился ли я в тайне сердца моего, и целовали ли уста мои руку мою?

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

Это также было бы преступление, подлежащее суду, потому что я отрекся бы тогда от Бога Всевышнего.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

Радовался ли я погибели врага моего и торжествовал ли, когда несчастье постигало его?

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

Не позволял я устам моим грешить проклятием души его.

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

Не говорили ли люди шатра моего: о, если бы мы от мяс его не насытились?

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

Странник не ночевал на улице; двери мои я отворял прохожему.

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

Если бы я скрывал проступки мои, как человек, утаивая в груди моей пороки мои,

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

то я боялся бы большого общества, и презрение одноплеменников страшило бы меня, и я молчал бы и не выходил бы за двери.

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

О, если бы кто выслушал меня! Вот мое желание, чтобы Вседержитель отвечал мне, и чтобы защитник мой составил запись.

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Я носил бы ее на плечах моих и возлагал бы ее, как венец;

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

объявил бы ему число шагов моих, сблизился бы с ним, как с князем.

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Если вопияла на меня земля моя и жаловались на меня борозды ее;

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

если я ел плоды ее без платы и отягощал жизнь земледельцев,

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

то пусть вместо пшеницы вырастает волчец и вместо ячменя куколь. Слова Иова кончились.