Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.