Йов 31
1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
Eu fiz um pacto com meus olhos; como, pois, eu olharia com cobiça para a virgem?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
Pois qual é a porção [dada] por Deus acima, e a herança [dada] pelo Todo-Poderoso das alturas?
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
Por acaso a calamidade não é para o perverso, e o desastre para os que praticam injustiça?
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
Por acaso ele não vê meus caminhos, e conta todos os meus passos?
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
Se eu andei com falsidade, e se meu pé se apressou para o engano,
6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
Pese-me ele em balanças justas, e Deus saberá minha integridade.
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
Se meus passos se desviaram do caminho, e meu coração seguiu meus olhos, e se algo se apegou às minhas mãos,
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
Que eu semeie, e outro coma; e meus produtos sejam arrancados.
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
Se foi meu coração se deixou seduzir por [alguma] mulher, ou se estive espreitei à porta de meu próximo,
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
Que minha mulher moa para outro, e outros se encurvem sobre ela.
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
Pois tal seria um crime vergonhoso, e delito [a ser sentenciado por] juízes.
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
Pois seria um fogo que consumiria até à perdição, e destruiria toda a minha renda.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
Se desprezei o direito de meu servo ou de minha serva quando eles reclamaram comigo,
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
Que faria eu quando Deus se levantasse? E quando ele investigasse [a causa], o que eu lhe responderia?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
Aquele que me fez no ventre [materno também] não fez a ele? E não nos preparou de um mesmo [modo] na madre?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
Se eu neguei aos pobres o que eles desejavam, ou fiz desfalecer os olhos da viúva;
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
E se comi meu alimento sozinho, e o órfão não comeu dele
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
(Porque desde a minha juventude cresceu comigo como [se eu fosse seu pai], e desde o ventre de minha mãe guiei [a viúva] );
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
Se eu vi alguém morrer por falta de roupa, e o necessitado sem algo que o cobrisse,
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
Se sua cintura não me bendisse, quando ele se esquentava com as peles de meus cordeiros;
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
Se levantei minha mão contra o órfão, quando vi que seria favorecido na corte judicial,
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
Que minha escápula caia do meu ombro, e meu braço se quebre de sua articulação.
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
Porque o castigo de Deus era um assombro para mim, e eu não teria poder contra sua majestade.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
Se eu pus no ouro minha esperança, ou disse ao ouro fino: Tu és minha confiança;
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
Se eu me alegrei de que minha riqueza era muita, e de que minha mão havia obtido muito;
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
Se olhei para o sol quando brilhava, e à lua quando estava bela,
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
E meu coração se deixou enganar em segredo, e minha boca beijou minha mão,
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
Isto também seria um delito [a ser sentenciado por] juiz; porque teria negado ao Deus de cima.
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
Se eu me alegrei da desgraça daquele que me odiava, e me agradei quando o mal o encontrou,
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
Sendo que nem deixei minha boca pecar, desejando sua morte com maldição,
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
Se a gente da minha casa nunca tivesse dito: Quem não se satisfez da carne dada por ele?
32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
O estrangeiro não passava a noite na rua; eu abria minhas portas ao viajante.
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
Se encobri minhas transgressões como as pessoas [fazem], escondendo meu delito em meu seio;
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
Porque eu tinha medo da grande multidão, e o desprezo das famílias me atemorizou; então me calei, e não saí da porta:
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
Quem me dera se alguém me ouvisse! Eis que minha vontade é que o Todo-Poderoso me responda, e meu adversário escrevesse um relato da acusação.
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
Certamente eu o carregaria sobre meu ombro, e o poria em mim como uma coroa.
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
Eu lhe diria o número de meus passos, e como um príncipe eu me chegaria a ele.
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
Se minha terra clamar contra mim, e seus sulcos juntamente chorarem;
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
Se comi seus frutos sem [pagar] dinheiro, ou fiz expirar a alma de seus donos;
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
Em lugar de trigo que [me] produza cardos, e ervas daninhas no lugar da cevada. [Aqui] terminam as palavras de Jó.
