Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

با چشمان خود عهد بستم که هرگز با نظر شهوت به دختری نگاه نکنم.

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

خدای قادر مطلق که در بالاست برای ما چه تدارک دیده است؟

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

آیا مصیبت و بلا سرنوشت شریران و بدکاران نیست؟

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

آیا او هر کاری را که می‌کنم و هر قدمی را که برمی‌دارم نمی‌بیند.

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

من هرگز دروغ نگفته و کسی را فریب نداده‌ام.

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

بگذار خدا خودش مرا با ترازوی عدل بسنجد و ببیند که بی‌گناهم.

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

اگر پایم را از راه خدا بیرون گذاشته‌ام، یا اگر دلم در طمع چیزهایی بوده که چشمانم دیده است، یا اگر دستهایم به گناه آلوده شده است،

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

باشد که غله‌ای که کاشته‌ام از ریشه کنده شود و یا شخص دیگری آن را درو کند.

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

اگر شیفتهٔ زن مرد دیگری شده، در کمین او نشسته‌ام،

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

باشد که همسرم را مرد دیگری تصاحب کند؛

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

زیرا این کار زشت سزاوار مجازات است،

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

و مانند آتشی جهنمی می‌تواند تمام هستی مرا بسوزاند و از بین ببرد.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

اگر نسبت به غلام یا کنیز خود بی‌انصافی می‌کردم، وقتی که از من شکایت داشتند،

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

چگونه می‌توانستم با خدا روبرو شوم؟ و هنگامی که در این باره از من سؤال می‌کرد، چه جوابی می‌دادم؟

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

چون هم من و هم خدمتگزارانم، به دست یک خدا سرشته شده‌ایم.

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

هرگز از کمک کردن به فقرا کوتاهی نکرده‌ام. هرگز نگذاشته‌ام بیوه‌زنی در ناامیدی بماند،

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

یا یتیمی گرسنگی بکشد، بلکه خوراک خود را با آنها قسمت کرده‌ام

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

و تمام عمر خود را صرف نگهداری از آنها نموده‌ام.

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

اگر کسی را می‌دیدم که لباس ندارد و از سرما می‌لرزد،

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

لباسی از پشم گوسفندانم به او می‌دادم تا از سرما در امان بماند و او با تمام وجود برای من دعای خیر می‌کرد.

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

اگر من با استفاده از نفوذی که در دادگاه داشته‌ام حق یتیمی را پایمال نموده باشم

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

بازویم از کتفم بیفتد و دستم بشکند.

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

هرگز جرأت نمی‌کردم چنین کاری را انجام دهم، زیرا از مجازات و عظمت خدا می‌ترسیدم.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

هرگز به طلا و نقره تکیه نکرده‌ام

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

و شادی من متکی به مال و ثروت نبوده است.

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

هرگز فریفتهٔ خورشید تابان و ماه درخشان نشده‌ام و آنها را از دور نبوسیده و پرستش نکرده‌ام؛

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

چون اگر مرتکب چنین کارهایی شده بودم مفهومش این بود که خدای متعال را انکار کرده‌ام، و چنین گناهی بی‌سزا نمی‌ماند.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

هرگز از مصیبت دشمن شادی نکرده‌ام،

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

هرگز آنها را نفرین نکرده‌ام و زبانم را از این گناه باز داشته‌ام.

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

هرگز نگذاشته‌ام خدمتگزارانم گرسنه بمانند.

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

هرگز نگذاشته‌ام غریبه‌ای شب را در کوچه بخوابد، بلکه در خانهٔ خود را به روی او باز گذاشته‌ام.

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

هرگز مانند دیگران به خاطر ترس از سرزنش مردم، سعی نکرده‌ام گناهانم را پنهان سازم و خاموش در داخل خانهٔ خود بنشینم.

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

ای کاش کسی پیدا می‌شد که به حرفهایم گوش بدهد! من دفاعیهٔ خود را تقدیم می‌کنم. بگذار قادر مطلق جواب مرا بدهد و اتهاماتی را که به من نسبت داده شده به من نشان دهد،

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

و من آنها را مانند تاجی بر سر می‌گذارم!

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

تمام کارهایی را که کرده‌ام برای او تعریف می‌کنم و سربلند در حضور او می‌ایستم.

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

اگر زمینی که در آن کشت می‌کنم مرا متهم سازد به اینکه صاحبش را کشته‌ام و آن را تصاحب کرده‌ام تا از محصولش استفاده برم،

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

باشد که در آن زمین به جای گندم، خار و به عوض جو، علفهای هرز بروید. پایان سخنان ایوب.