Йов 31
1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
Kua oti taku kawenata ki oku kanohi; kia whakaaroaro ahau hei aha ki te kotiro?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
He aha ta te Atua wahi e tuwha mai ai i runga? He aha ta te Kaha Rawa taonga tupu i te wahi tiketike?
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
He teka ianei he whakangaromanga mo te tangata kino? he whiu mo nga kaimahi o te he?
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
He teka ianei e kitea ana e ia oku ara, e taua ana e ia oku hikoinga katoa?
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
Ki te mea i haere ahau i runga i te tekateka noa, a i hohoro toku waewae ki te tinihanga;
6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
Kia paunatia ahau i runga i te pauna tika, kia mohio ai te Atua ki toku tapatahi:
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
Ki te mea i kotiti ke toku hikoinga i te ara, a i whai toku ngakau i oku kanohi; a ki te mea i mau te tongi ki oku ringa;
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
Kati, ko ahau hei whakato, a ma tetahi atu e kai; ae ra, tukua nga hua o taku mara kia hutia atu.
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
Ki te mea i whakawairangitia toku ngakau e te wahine, a i whanga ahau i te tatau o toku hoa;
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
Heoi kia huri paraoa taku wahine ma tetahi atu, kia piko iho ano hoki nga tangata ke ki runga i a ia.
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
He kino rawa hoki tera; ae ra, he he e tika ana kia whiua e nga kaiwhakawa:
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
He ahi hoki tera e kai ana ki te whakangaromanga rawa, poto noa aku hua katoa.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
Ki te mea i whakahaweatia e ahau te whakawa a taku pononga tane, a taku pononga wahine, i a raua e totohe ana ki ahau;
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
Ka pehea ra ahau ina whakatika te Atua? He aha taku kupu e whakahoki ai ki a ia ina tae mai ia ki te titiro?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
He teka ranei na toku kaihanga ia i hanga i roto i te kopu? a nana, na te kotahi, i whai ahua ai maua i roto i te puku?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
Ki te mea i kaiponuhia e ahau ta nga rawakore i hiahia ai, a meinga ana e ahau nga kanohi o te pouaru kia pau i te minamina;
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
Ki te mea ranei i kainga taku maramara e toku kotahi, a kihai te pani i kai i tetahi wahi;
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
He mea whakatupu ia naku no toku taitamarikitanga ra ano me te mea ko tona papa ahau: ko te pouaru he mea arahi naku no te kopu ra ano o toku whaea;
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
Ki te mea i kite ahau i tetahi e tata ana ki te mate, he kore no te kakahu, a kahore he uhi mo te rawakore;
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
Ki te mea kihai tona hope i whakapai ki ahau, a kihai ia i mahana i nga huruhuru o taku kahui:
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
Ki te mea i ara toku ringa hei pehi i te pani, i toku kitenga he awina tera moku kei te kuwaha;
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
Na kia marere atu toku pokohiwi i roto i te peke, kia whati te takakau o toku ringa.
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
Ko te whiu hoki a te Atua taku i wehi ai; kihai hoki i taea e ahau te aha i tona nui.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
Ki te mea i u toku whakaaro ki te koura, a i mea ahau ki te koura parakore, Ko koe taku e whakawhirinaki atu ai;
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
Ki te mea i koa ahau ki te maha o oku rawa, a ki te nui o ta toku ringa i whiwhi ai;
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
Ki te mea i kite ahau i te ra e whiti ana, i te marama ranei e haere ana i tona tiahotanga;
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
A ka kumea pukutia atu toku ngakau, ka kihia toku ringa e toku mangai:
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
Na he kino tenei hei whiunga ma nga kaiwhakawa: he teka hoki naku ki te Atua i runga.
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
Ki te mea i koa ahau ki te whakangaromanga o te tangata i kino ki ahau, i whakaara ake ranei i ahau i te panga o te he ki a ia;
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
Ae, kihai ahau i tuku i toku mangai kia hara, kihai i whai kia kanga tona wairua;
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
Ki te mea kahore nga tangata o toku teneti i mea, Tena koa te tangata kihai nei i makona i tona kikokiko?
32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
Kihai te manene i moe i waho; i whakatuwheratia ano e ahau oku tatau ki te tangata haere;
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
Ki te mea i pera ahau me Arama, i hipoki i oku he, i huna i toku kino ki roto ki toku uma;
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
I wehi hoki ahau i te huihui nui, i mataku ki te whakahawea a nga hapu, a whakarongo kau ana, kihai hoki i puta ki waho
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
Aue, me i whakarongo mai tetahi ki ahau! Nana, tenei taku tohu, ma te Kaha Rawa e whakahoki mai he kupu ki ahau; me i ahau noa te pukapuka i tuhituhia e toku hoariri!
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
Ina, kua amohia e ahau i runga i toku pokohiwi; kua herea e ahau hei karauna moku.
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
Kua whakaaturia e ahau ki a ia te maha o oku hikoinga; rite tonu ki ta te rangatira taku whakatata atu ki a ia.
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
Ki te tangi taku oneone, he whakahe ki ahau, ki te uru ano ona moa ki te aue,
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
Ki te mea i kainga e ahau ona hua, he mea kihai i utua, a naku ranei ona ariki i mate ai,
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
Na, kia riro pu te witi i te tataramoa, te parei i te taru kino. Heoi ano nga korero a Hopa.
