Йов 31
1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
pepigi foedus cum oculis meis ut ne cogitarem quidem de virgine
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
quam enim partem haberet Deus in me desuper et hereditatem Omnipotens de excelsis
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
numquid non perditio est iniquo et alienatio operantibus iniustitiam
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
nonne ipse considerat vias meas et cunctos gressus meos dinumerat
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
si ambulavi in vanitate et festinavit in dolo pes meus
6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
adpendat me in statera iusta et sciat Deus simplicitatem meam
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
si declinavit gressus meus de via et si secutum est oculos meos cor meum et in manibus meis adhesit macula
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
seram et alius comedat et progenies mea eradicetur
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
si deceptum est cor meum super mulierem et si ad ostium amici mei insidiatus sum
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
scortum sit alteri uxor mea et super illam incurventur alii
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
hoc enim nefas est et iniquitas maxima
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
ignis est usque ad perditionem devorans et omnia eradicans genimina
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
si contempsi subire iudicium cum servo meo et ancillae meae cum disceptarent adversum me
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
quid enim faciam cum surrexerit ad iudicandum Deus et cum quaesierit quid respondebo illi
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
numquid non in utero fecit me qui et illum operatus est et formavit in vulva unus
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
si negavi quod volebant pauperibus et oculos viduae expectare feci
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
si comedi buccellam meam solus et non comedit pupillus ex ea
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
quia ab infantia mea crevit mecum miseratio et de utero matris meae egressa est mecum
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
si despexi pereuntem eo quod non habuerit indumentum et absque operimento pauperem
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
si non benedixerunt mihi latera eius et de velleribus ovium mearum calefactus est
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
si levavi super pupillum manum meam etiam cum viderem me in porta superiorem
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
umerus meus a iunctura sua cadat et brachium meum cum suis ossibus confringatur
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
semper enim quasi tumentes super me fluctus timui Deum et pondus eius ferre non potui
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
si putavi aurum robur meum et obrizae dixi fiducia mea
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
si laetatus sum super multis divitiis meis et quia plurima repperit manus mea
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
si vidi solem cum fulgeret et lunam incedentem clare
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
et lactatum est in abscondito cor meum et osculatus sum manum meam ore meo
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
quae est iniquitas maxima et negatio contra Deum altissimum
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
si gavisus sum ad ruinam eius qui me oderat et exultavi quod invenisset eum malum
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
non enim dedi ad peccandum guttur meum ut expeterem maledicens animam eius
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
si non dixerunt viri tabernaculi mei quis det de carnibus eius ut saturemur
32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
foris non mansit peregrinus ostium meum viatori patuit
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
si abscondi quasi homo peccatum meum et celavi in sinu meo iniquitatem meam
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
si expavi ad multitudinem nimiam et despectio propinquorum terruit me et non magis tacui nec egressus sum ostium
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
quis mihi tribuat auditorem ut desiderium meum Omnipotens audiat et librum scribat ipse qui iudicat
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
ut in umero meo portem illum et circumdem illum quasi coronam mihi
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
per singulos gradus meos pronuntiabo illum et quasi principi offeram eum
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
si adversum me terra mea clamat et cum ipsa sulci eius deflent
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
si fructus eius comedi absque pecunia et animam agricolarum eius adflixi
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
pro frumento oriatur mihi tribulus et pro hordeo spina finita sunt verba Iob
