Йов 31
1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
"Aku telah menetapkan syarat bagi mataku, masakan aku memperhatikan anak dara?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
Karena bagian apakah yang ditentukan Allah dari atas, milik pusaka apakah yang ditetapkan Yang Mahakuasa dari tempat yang tinggi?
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
Bukankah kebinasaan bagi orang yang curang dan kemalangan bagi yang melakukan kejahatan?
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
Bukankah Allah yang mengamat-amati jalanku dan menghitung segala langkahku?
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
Jikalau aku bergaul dengan dusta, atau kakiku cepat melangkah ke tipu daya,
6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
biarlah aku ditimbang di atas neraca yang teliti, maka Allah akan mengetahui, bahwa aku tidak bersalah.
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
Jikalau langkahku menyimpang dari jalan, dan hatiku menuruti pandangan mataku, dan noda melekat pada tanganku,
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
maka biarlah apa yang kutabur, dimakan orang lain, dan biarlah tercabut apa yang tumbuh bagiku.
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
Jikalau hatiku tertarik kepada perempuan, dan aku menghadang di pintu sesamaku,
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
maka biarlah isteriku menggiling bagi orang lain, dan biarlah orang-orang lain meniduri dia.
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
Karena hal itu adalah perbuatan mesum, bahkan kejahatan, yang patut dihukum oleh hakim.
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
Sesungguhnya, itulah api yang memakan habis, dan menghanguskan seluruh hasilku.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
Jikalau aku mengabaikan hak budakku laki-laki atau perempuan, ketika mereka beperkara dengan aku,
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
apakah dayaku, kalau Allah bangkit berdiri; kalau Ia mengadakan pengusutan, apakah jawabku kepada-Nya?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
Bukankah Ia, yang membuat aku dalam kandungan, membuat orang itu juga? Bukankah satu juga yang membentuk kami dalam rahim?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
Jikalau aku pernah menolak keinginan orang-orang kecil, menyebabkan mata seorang janda menjadi pudar,
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
atau memakan makananku seorang diri, sedang anak yatim tidak turut memakannya
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
--malah sejak mudanya aku membesarkan dia seperti seorang ayah, dan sejak kandungan ibunya aku membimbing dia--;
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
jikalau aku melihat orang mati karena tidak ada pakaian, atau orang miskin yang tidak mempunyai selimut,
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
dan pinggangnya tidak meminta berkat bagiku, dan tidak dipanaskannya tubuhnya dengan kulit bulu dombaku;
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
jikalau aku mengangkat tanganku melawan anak yatim, karena di pintu gerbang aku melihat ada yang membantu aku,
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
maka biarlah tulang belikatku lepas dari bahuku, dan lenganku dipatahkan dari persendiannya.
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
Karena celaka yang dari pada Allah menakutkan aku, dan aku tidak berdaya terhadap keluhuran-Nya.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
Jikalau aku menaruh kepercayaan kepada emas, dan berkata kepada kencana: Engkaulah kepercayaanku;
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
jikalau aku bersukacita, karena kekayaanku besar dan karena tanganku memperoleh harta benda yang berlimpah-limpah;
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
jikalau aku pernah memandang matahari, ketika ia bersinar, dan bulan, yang beredar dengan indahnya,
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
sehingga diam-diam hatiku terpikat, dan menyampaikan kecupan tangan kepadanya,
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
maka hal itu juga menjadi kejahatan yang patut dihukum oleh hakim, karena Allah yang di atas telah kuingkari.
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
Apakah aku bersukacita karena kecelakaan pembenciku, dan bersorak-sorai, bila ia ditimpa malapetaka
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
--aku takkan membiarkan mulutku berbuat dosa, menuntut nyawanya dengan mengucapkan sumpah serapah! --
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
Jikalau orang-orang di kemahku mengatakan: Siapa yang tidak kenyang dengan lauknya?
32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
--malah orang asingpun tidak pernah bermalam di luar, pintuku kubuka bagi musafir! --
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
Jikalau aku menutupi pelanggaranku seperti manusia dengan menyembunyikan kesalahanku dalam hatiku,
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
karena aku takuti khalayak ramai dan penghinaan kaum keluarga mengagetkan aku, sehingga aku berdiam diri dan tidak keluar dari pintu!
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
Ah, sekiranya ada yang mendengarkan aku! --Inilah tanda tanganku! Hendaklah Yang Mahakuasa menjawab aku! --Sekiranya ada surat tuduhan yang ditulis lawanku!
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
Sungguh, surat itu akan kupikul, dan akan kupakai bagaikan mahkota.
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
Setiap langkahku akan kuberitahukan kepada-Nya, selaku pemuka aku akan menghadap Dia.
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
Jikalau ladangku berteriak karena aku dan alur bajaknya menangis bersama-sama,
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
jikalau aku memakan habis hasilnya dengan tidak membayar, dan menyusahkan pemilik-pemiliknya,
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
maka biarlah bukan gandum yang tumbuh, tetapi onak, dan bukan jelai, tetapi lalang." Sekianlah kata-kata Ayub.
