Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

J'avais fait un pacte avec mes yeux… Comment les eussé-je arrêtés sur une vierge?

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

Et quel sort d'en haut Dieu m'eût-il envoyé, et quel lot le Tout-puissant, des lieux suprêmes?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

La ruine n'est-elle pas pour le criminel, et le malheur pour ceux qui font le mal?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Ne découvre-t-Il pas mes voies, et ne compte-t-Il pas tous mes pas?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

Ai-je eu commerce avec le mensonge, et mon pied fut-il prompt à supplanter?

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

Que Dieu me pèse à la juste balance, et Il reconnaîtra mon innocence!

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

Mes pas ont-ils dévié de la voie, et mon cœur suivit-il l'attrait de mes yeux? Une seule tache est-elle empreinte sur ma main?

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

Alors, que je sème, et qu'un autre moissonne, et que mes rejetons soient extirpés!

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Mon cœur pour une femme s'est-il laissé séduire? ai-je été aux aguets à la porte de mon prochain?

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

Alors, que ma femme tourne la meule pour un autre, et que d'autres abusent d'elle!

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Car c'est là un crime, un forfait que les juges doivent punir;

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

oui, c'est un feu qui consume, à détruire, et aurait dans sa racine ruiné tout mon avoir.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Ai-je méprisé les droits de mon esclave, et de ma servante, quand ils n'étaient pas d'accord avec moi?

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

Mais que ferais-je, si Dieu se levait? et, s'il me châtiait, que lui répliquerais-je?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Dans le sein maternel, Celui qui me forma, ne le forma-t-Il pas aussi? et ne nous prépara-t-Il pas dans le sein d'une mère?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Ai-je rebuté le vœu du pauvre, et fait languir les yeux de la veuve?

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

Ai-je mangé mon pain seul, et l'orphelin n'y eut-il point de part?

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

Non, dès ma jeunesse, j'élevai l'un en père, et dès ma naissance je fus le guide de l'autre.

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

Ai-je pu voir l'indigent non vêtu, et le pauvre non couvert?

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

Leurs reins ne me bénissaient-ils pas, et la toison de mes agneaux ne les réchauffait-elle pas?

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

Ma main a-t-elle menacé l'orphelin, parce que je me voyais soutenu à la Porte?

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

Alors, que mon épaule se détache de ma nuque, et que mon bras brisé sorte de son emboîture!

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Mais les vengeances de Dieu sont ma terreur, et devant Sa majesté je deviens impuissant.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Ai-je pris l'or pour mon appui, et ai-je dit au métal: En toi je me confie?

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

Me suis-je applaudi de la grandeur de mes biens, et des grands gains obtenus par mes mains?

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

Ai-je regardé la lumière, quand elle resplendit, et la lune, quand magnifique elle s'avance?

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

Et mon cœur en secret s'est-il laissé séduire, jusqu'à confier à ma main les baisers de ma bouche?

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

Cela aussi serait un crime que les juges doivent punir, parce que j'aurais menti au Dieu suprême.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

Étais-je joyeux de la ruine de mon ennemi, transporté de le voir atteint par les revers?

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

Mais je ne permettais pas à ma langue de pécher en demandant sa mort dans une imprécation.

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

Les gens de ma tente ne disaient-ils pas: Montrez-nous qui ne fut pas rassasié à sa table?

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

L'étranger ne passait pas la nuit dehors, et j'ouvrais ma porte au voyageur.

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

A l'exemple des hommes ai-je dissimulé mes fautes, enfouissant dans mon sein mes égarements,

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

parce que je redoutais le peuple assemblé, et que le mépris des tribus me faisait peur à m'ôter la parole, et à m'empêcher de passer ma porte?

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

Ah! s'il voulait m'écouter et me dire: Voici ma signature! Si le Tout-puissant voulait répliquer! si j'avais le grief écrit par ma partie!

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Oui, je le porterais sur mon épaule, je le ceindrais comme un diadème,

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

j'avouerais chacun de mes pas, comme un prince je L'aborderais. –

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Mon champ réclame-t-il contre moi, et ses sillons en même temps portent-ils plainte?

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

En ai-je mangé le produit, sans l'avoir payé, et ai-je arraché des soupirs à son maître?

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

Alors, que la ronce germe au lieu du froment, et l'herbe gourmande à la place de l'orge! Fin des discours de Job.