Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

J’Avais fait un pacte avec mes yeux: comment aurais-je porté mes regards sur une jeune fille?

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

Quel lot eussé-je attendu de Dieu là-haut, quel sort du Tout-Puissant dans les régions suprêmes?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Le malheur n’est-il pas réservé au malfaiteur, l’infortune aux artisans d’iniquités?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

N’Observe-t-il pas mes voies? Ne compte-t-il point mes pas?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

Est-ce que je me comportais avec fausseté, mes pieds couraient-ils au mal?

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

Qu’il me pèse donc dans de justes balances, et Dieu reconnaîtra mon intégrité.

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

Si mes pas ont dévié du bon chemin, si mon cœur s’est laissé entraîner par mes yeux, si quelque taché souille mes mains,

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

eh bien! Qu’un autre mange ce que je sème, que mes rejetons soient déracinés!

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Si mon cœur a été séduit par une femme, si j’ai fait le guet à la porte de mon prochain,

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

que ma propre femme tourne la meule pour un autre! Que des étrangers aient commerce avec elle!

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Car t’eût été une infamie, un crime puni par les juges,

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

un feu dévorant jusqu’à la perdition, ruinant jusqu’à la racine toute ma récolte.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Ai-je fait fi du droit de mon esclave et de ma servante, dans leurs contestations avec moi?

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

Et qu’aurais-je fait si Dieu fût intervenu, qu’aurais-je répondu s’il m’eût demandé des comptes?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Celui qui m’a formé dans les entrailles maternelles ne l’a-t-il pas formé aussi? N’Est-ce pas le même auteur qui nous a organisés dans la matrice?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Ai-je refusé la demande des pauvres, fait languir les yeux de la veuve?

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

Ai-je mangé, moi seul, mon pain, sans que l’orphelin en eût sa part?

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

Au contraire, dès ma jeunesse, il a grandi avec moi comme avec un père; dès le sein de ma mère, je fus le guide de la veuve.

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

Ai-je jamais vu un déshérité privé de vêtements, un indigent n’ayant pas de quoi se couvrir,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

sans que ses reins eussent occasion de me bénir, sans qu’il fût réchauffé parla toison de mes brebis?

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

Ai-je brandi la main contre l’orphelin, en me voyant des appuis à la Porte?

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

Plutôt mon épaule aurait été arrachée à l’omoplate, et mon bras se fût détaché de l’humérus.

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Car je redoute le châtiment infligé par Dieu, je ne saurais résister à sa grandeur.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Ai-je mis ma confiance dans l’or, ai-je dit au métal fin: "Tu es mon espoir?"

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

Me suis-je réjoui de posséder de grandes richesses, d’avoir mis la main sur d’immenses trésors?

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

Est-ce qu’en voyant briller le soleil, la lune cheminer avec majesté,

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

mon cœur a été secrètement séduit, et ai-je présenté ma main aux baisers de ma bouche?

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

Cela aussi eût été un crime capital, car j’eusse renié le Dieu fort d’en haut.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

Ai-je triomphé de la ruine de mes ennemis, exulté de joie lorsque le malheur l’atteignait?

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

Jamais je n’ai induit mon palais en faute, en demandant sa mort par des imprécations.

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

Est-ce que les hôtes de ma maison n’ont pas dit: "Ah! Est-il quelqu’un qui ne soit nourri à satiété de ses aliments?"

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

Jamais l’étranger n’a passe la nuit dans la rue, j’ouvrais ma porte au voyageur.

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

Ai-je dissimulé mes fautes comme les gens vulgaires, renfermé mes méfaits dans le secret de ma conscience?

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

Ai-je eu peur de la grande foule, redouté le mépris des familles au point de rester coi, sans franchir le seuil de ma porte?

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

Ah! Que n’ai-je quelqu’un qui m’écoute! Voici ma signature: que le Tout-Puissant me réponde! Que mon adversaire rédige son mémoire!

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Je le porterais sur mon épaule, je m’en parerais comme d’une couronne.

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

Je lui détaillerais le nombre de mes pas, je l’aborderais comme un prince.

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Est-ce que mes terres crient vengeance contre moi, et leurs sillons se répandent-ils ensemble en larmes?

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

Est-ce que j’en ai dévoré le produit, sans le payer de mon argent? Ai-je arraché des plaintes aux légitimes propriétaires?

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

Si oui, que les ronces y poussent au lieu de froment, et au lieu d’orge l’ivraie! Ici se terminent les paroles de Job.