Йов 31
1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
"Minä olen tehnyt liiton silmäini kanssa: kuinka voisinkaan katsoa neitosen puoleen!
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
Minkä osan antaisi silloin Jumala ylhäältä, minkä perintöosan Kaikkivaltias korkeudesta?
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
Tuleehan väärälle turmio ja onnettomuus väärintekijöille.
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
Eikö hän näkisi minun teitäni ja laskisi kaikkia minun askeleitani?
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
Jos minä ikinä valheessa vaelsin, jos jalkani kiiruhti petokseen,
6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
punnitkoon minut Jumala oikealla vaa'alla, ja hän on huomaava minun nuhteettomuuteni.
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
Jos minun askeleeni poikkesivat tieltä ja minun sydämeni seurasi silmiäni tahi tahra tarttui minun käsiini,
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
niin syököön toinen, mitä minä kylvän, ja minun vesani revittäköön juurinensa.
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
Jos minun sydämeni hullaantui toisen vaimoon ja minä väijyin lähimmäiseni ovella,
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
niin jauhakoon oma vaimoni vieraalle, ja halailkoot häntä muut;
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
sillä se olisi ollut ilkityö ja raskaasti rangaistava rikos,
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
tuli, joka kuluttaisi manalaan saakka ja hävittäisi kaiken saatuni.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
Jos minä pidin halpana palvelijani ja palvelijattareni oikeuden, kun heillä oli riita minun kanssani,
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
niin mitä minä tekisin, jos Jumala nousisi, ja mitä vastaisin hänelle, jos hän kävisi tutkimaan?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
Eikö sama, joka äidin kohdussa loi minut, luonut häntäkin, eikö sama meitä äidin sydämen alla valmistanut?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
Olenko minä kieltänyt vaivaisilta heidän toivomuksensa ja saattanut lesken silmät sammumaan?
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
Olenko syönyt leipäpalani yksinäni, orvonkin saamatta syödä siitä?
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
En, vaan nuoruudestani saakka minä kasvatin häntä niinkuin oma isä ja äitini kohdusta asti minä holhosin häntä.
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
Jos minä näin menehtyväisen vaatteetonna ja köyhän verhoa vailla,
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
jos hänen lanteensa eivät minua siunanneet eikä hän saanut lämmitellä minun karitsaini villoilla,
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
jos minä puin nyrkkiä orvolle, kun näin puoltani pidettävän portissa,
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
niin irtautukoon olkapääni hartiastani, ja murtukoon käsivarteni sijoiltansa.
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
Sillä silloin olisi minun peljättävä turmiota Jumalalta, enkä kestäisi hänen valtasuuruutensa edessä.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
Jos minä panin uskallukseni kultaan ja sanoin hienolle kullalle: 'Sinä olet minun turvani',
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
jos iloitsin siitä, että rikkauteni oli suuri ja että käteni oli saanut paljon hankituksi,
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
jos katsellessani aurinkoa, kuinka se loisti, ja kuuta, joka ylhänä vaelsi,
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
sydämeni antautui salaa vieteltäväksi ja käteni niille suudelmia heitti,
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
niin olisi sekin raskaasti rangaistava rikos, sillä minä olisin kieltänyt korkeuden Jumalan.
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
Olenko iloinnut vihamieheni vahingosta, riemusta hykähtänyt, kun häntä onnettomuus kohtasi?
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
En ole sallinut suuni syntiä tehdä, kiroten vaatia hänen henkeänsä.
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
Eikö täydy minun talonväkeni myöntää, että kukin on saanut lihaa yllin kyllin?
32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
Muukalaisen ei tarvinnut yötä ulkona viettää; minä pidin oveni auki tielle päin.
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
Olenko ihmisten tavoin peitellyt rikkomuksiani, kätkenyt poveeni pahat tekoni,
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
säikkyen suurta joukkoa ja kaiken heimon ylenkatsetta peljäten, niin että pysyin hiljaa, ovestani ulkonematta?
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
Oi, jospa joku kuuntelisi minua! Katso, tuossa on puumerkkini! Kaikkivaltias vastatkoon minulle! Jospa saisin riitapuoleni kirjoittamaan syytekirjan!
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
Totisesti, olkapäälläni sitä kantaisin, sitoisin sen päähäni seppeleeksi.
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
Tekisin hänelle tilin kaikista askeleistani ja astuisin hänen eteensä niinkuin ruhtinas.
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
Jos peltoni huusi minua vastaan ja sen vaot kaikki itkivät,
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
jos kulutin sen voiman maksamatta ja saatoin sen haltijat huokaamaan,
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
niin kasvakoon nisun sijasta orjantappuroita ja ohran sijasta rikkaruohoa." Tähän päättyvät Jobin puheet.
