Йов 31
1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
A covenant I made for mine eyes, And what — do I attend to a virgin?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
And what [is] the portion of God from above? And the inheritance of the Mighty from the heights?
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
Is not calamity to the perverse? And strangeness to workers of iniquity?
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
Doth not He see my ways, And all my steps number?
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
If I have walked with vanity, And my foot doth hasten to deceit,
6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
He doth weigh me in righteous balances, And God doth know my integrity.
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
If my step doth turn aside from the way, And after mine eyes hath my heart gone, And to my hands cleaved hath blemish,
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
Let me sow — and another eat, And my products let be rooted out.
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
If my heart hath been enticed by woman, And by the opening of my neighbour I laid wait,
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
Grind to another let my wife, And over her let others bend.
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
For it [is] a wicked thing, and a judicial iniquity;
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
For a fire it [is], to destruction it consumeth, And among all mine increase doth take root,
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
If I despise the cause of my man-servant, And of my handmaid, In their contending with me,
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
Then what do I do when God ariseth? And when He doth inspect, What do I answer Him?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
Did not He that made me in the womb make him? Yea, prepare us in the womb doth One.
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
If I withhold from pleasure the poor, And the eyes of the widow do consume,
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
And I do eat my morsel by myself, And the orphan hath not eat of it,
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
(But from my youth He grew up with me as [with] a father, And from the belly of my mother I am led.)
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
If I see [any] perishing without clothing, And there is no covering to the needy,
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
If his loins have not blessed me, And from the fleece of my sheep He doth not warm himself,
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
If I have waved at the fatherless my hand, When I see in [him] the gate of my court,
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
My shoulder from its blade let fall, And mine arm from the bone be broken.
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
For a dread unto me [is] calamity [from] God, And because of His excellency I am not able.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
If I have made gold my confidence, And to the pure gold have said, 'My trust,'
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
If I rejoice because great [is] my wealth, And because abundance hath my hand found,
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
If I see the light when it shineth, And the precious moon walking,
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
And my heart is enticed in secret, And my hand doth kiss my mouth,
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
It also [is] a judicial iniquity, For I had lied to God above.
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
If I rejoice at the ruin of my hater, And stirred up myself when evil found him,
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
Yea, I have not suffered my mouth to sin, To ask with an oath his life.
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
If not — say ye, O men of my tent, 'O that we had of his flesh, we are not satisfied.'
32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
In the street doth not lodge a stranger, My doors to the traveller I open.
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
If I have covered as Adam my transgressions, To hide in my bosom mine iniquity,
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
Because I fear a great multitude, And the contempt of families doth affright me, Then I am silent, I go not out of the opening.
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
Who giveth to me a hearing? lo, my mark. The Mighty One doth answer me, And a bill hath mine adversary written.
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
If not — on my shoulder I take it up, I bind it a crown on myself.
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
The number of my steps I tell Him, As a leader I approach Him.
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
If against me my land doth cry out, And together its furrows weep,
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
If its strength I consumed without money, And the life of its possessors, I have caused to breathe out,
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
Instead of wheat let a thorn go forth, And instead of barley a useless weed! The words of Job are finished.
