Йов 31
1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
I made a covenant with mine eyes; How then could I gaze upon a maid?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
For what is the portion appointed by God from above, And the inheritance allotted by the Almighty from on high?
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
Is not destruction for the wicked, And ruin for the workers of iniquity?
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
Doth He not see my ways, And number all my steps?
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
If I have walked with falsehood, And if my foot hath hasted to deceit,
6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
Let him weigh me in an even balance; Yea, let God know my integrity!
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
If my steps have turned aside from the way, And my heart gone after mine eyes, Or if any stain hath cleaved to my hand,
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
Then I may sow, and another eat; And what I plant, may it be rooted up!
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
If my heart hath been enticed by a woman, Or if I have watched at my neighbor's door,
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
Then let my wife grind for another, And let other men lie with her!
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
For this were a heinous crime, Even a transgression to be punished by the judges;
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
Yea, it were a fire that would consume to destruction, And root out all my increase.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
If I have refused justice to my man-servant or maid-servant, When they had a controversy with me,
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
Then what shall I do when God riseth up? And when he visiteth, what shall I answer him?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
Did not He that made me in the womb make him? Did not one fashion us in the womb?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
If I have refused the poor their desire, And caused the eyes of the widow to fail;
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
If I have eaten my morsel alone, And the fatherless hath not partaken of it;
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
(Nay, from my youth he grew up with me as with a father, And I have helped the widow from my mother's womb; )
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
If I have seen any one perishing for want of clothing, Or any poor man without covering;
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
If his loins have not blessed me, And he hath not been warmed with the fleece of my sheep;
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
If I have shaken my hand against the fatherless, Because I saw my help in the gate, —
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
Then may my shoulder fill from its blade, And my fore-arm be broken from its bone!
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
For destruction from God was a terror to me, And before his majesty I could do nothing.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
If I have made gold my trust, Or said to the fine gold, Thou art my confidence;
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
If I have rejoiced, because my wealth was great, And my hand had found abundance;
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
If I have beheld the sun in his splendor, Or the moon advancing in brightness,
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
And my heart hath been secretly enticed, And my mouth hath kissed my hand,
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
This also were a crime to be punished by the judge; For I should have denied the God who is above.
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
If I have rejoiced at the destruction of him that hated me, And exulted when evil came upon him;
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
(Nay, I have not suffered my mouth to sin, By asking with curses his life; )
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
If the men of my tent have not exclaimed, “Who is there that hath not been satisfied with his meat?”
32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
The stranger did not lodge in the street; I opened my doors to the traveller.
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
Have I, after the manner of men, hidden my transgression, Concealing my iniquity in my bosom,
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
Then let me be confounded before the great multitude! Let the contempt of families cover me with shame! Yea, let me keep silence! let me never appear abroad!
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
O that there were one who would hear me! Behold my signature! let the Almighty answer me. And let mine adversary write down his charge!
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
Truly I would wear it upon my shoulder; I would bind it upon me as a crown.
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
I would disclose to him all my steps; I would approach him like a prince.
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
If my land cry out against me, And its furrows bewail together;
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
If I have eaten of its fruits without payment, And wrung out the life of its owners,
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
Let thorns grow up instead of wheat, And noxious weeds instead of barley. The words of Job are ended.
