Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

I made a covenant with my eyes, that I would not so much as think upon a virgin.

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

For what part should God from above have in me, and what inheritance the Almighty from on high?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Is not destruction to the wicked, and aversion to them that work iniquity?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Doth not he consider my ways, and number all my steps?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

If I have walked in vanity, and my foot hath made haste to deceit:

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

Let him weigh me in a just balance, and let God know my simplicity.

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

If my step hath turned out of the way, and if my heart hath followed my eyes, and if a spot hath cleaved to my hands:

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

Then let me sow and let another eat: and let my offspring be rooted out.

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

If my heart hath been deceived upon a woman, and if I have laid wait at my friend’s door:

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

Let my wife be the harlot of another, and let other men lie with her.

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

For this is a heinous crime, and a most grievous iniquity.

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

It is a fire that devoureth even to destruction, and rooteth up all things that spring.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

If I have despised to abide judgment with my manservant, or my maidservant, when they had any controversy against me:

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

For what shall I do when God shall rise to judge? and when he shall examine, what shall I answer him?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Did not he that made me in the womb make him also: and did not one and the same form me in the womb?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

If I have denied to the poor what they desired, and have made the eyes of the widow wait:

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

If I have eaten my morsel alone, and the fatherless hath not eaten thereof:

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

(For from my infancy mercy grew up with me: and it came out with me from my mother’s womb: )

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

If I have despised him that was perishing for want of clothing, and the poor man that had no covering:

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

If his sides have not blessed me, and if he were not warmed with the fleece of my sheep:

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

If I have lifted up my hand against the fatherless, even when I saw myself superior in the gate:

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

Let my shoulder fall from its joint, and let my arm with its bones be broken.

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

For I have always feared God as waves swelling over me, and his weight I was not able to bear.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

If I have thought gold my strength, and have said to fine gold: My confidence:

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

If I have rejoiced over my great riches, and because my hand had gotten much.

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

If I beheld the sun when it shined, and the moon going in brightness:

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

And my heart in secret hath rejoiced, and I have kissed my hand with my mouth:

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

Which is a very great iniquity, and a denial against the most high God.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

If I have been glad at the downfall of him that hated me, and have rejoiced that evil had found him.

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

For I have not given my mouth to sin, by wishing a curse to his soul.

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

If the men of my tabernacle have not said: Who will give us of his flesh that we may be filled?

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

The stranger did not stay without, my door was open to the traveller.

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

If as a man I have hid my sin, and have concealed my iniquity in my bosom.

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

If I have been afraid at a very great multitude, and the contempt of kinsmen hath terrified me: and I have not rather held my peace, and not gone out of the door.

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

Who would grant me a hearer, that the Almighty may hear my desire; and that he himself that judgeth would write a book,

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

That I may carry it on my shoulder, and put it about me as a crown?

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

At every step of mine I would pronounce it, and offer it as to a prince.

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

If my land cry against me, and with it the furrows thereof mourn:

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

If I have eaten the fruits thereof without money, and have afflicted the soul of the tillers thereof:

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

Let thistles grow up to me instead of wheat, and thorns instead of barley.