Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

I reached an agreement with my eyes, that I would not so much as think about a virgin.

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

For what portion should God from above hold for me, and what inheritance should the Almighty from on high keep?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Is not destruction held for the wicked and repudiation kept for those who work injustice?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Does he not examine my ways and number all my steps?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

If I have walked in vanity, or if my foot has hurried towards deceitfulness,

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

let him weigh me in a just balance, and let God know my simplicity.

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

If my steps have turned aside from the way, or if my heart has followed my eyes, or if a blemish has clung to my hands,

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

then may I sow, and let another consume, and let my offspring be eradicated.

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

If my heart has been deceived over a woman, or if I have waited in ambush at my friend’s door,

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

then let my wife be the harlot of another, and let other men lean over her.

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

For this is a crime and a very great injustice.

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

It is a fire devouring all the way to perdition, and it roots out all that springs forth.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

If I have despised being subject to judgment with my servant or my maid, when they had any complaint against me,

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

then what will I do when God rises to judge, and, when he inquires, how will I respond to him?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Is not he who created me in the womb, also he who labored to make him? And did not one and the same form me in the womb?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

If I have denied the poor what they wanted and have made the eyes of the widow wait;

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

if I have eaten my morsel of food alone, while orphans have not eaten from it;

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

(for from my infancy mercy grew with me, and it came out with me from my mother’s womb; )

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

if I have looked down on him who was perishing because he had no clothing and the poor without any covering,

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

if his sides have not blessed me, and if he were not warmed with the fleece of my sheep;

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

if I have lifted up my hand over an orphan, even when it might seem to me that I have the advantage over him at the gate;

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

then may my shoulder fall from its joint, and may my arm, with all its bones, be broken.

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

For I have always feared God, like waves flowing over me, whose weight I was unable to bear.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

If I have considered gold to be my strength, or if I have called purified gold ‘my Trust;’

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

if I have rejoiced over my great success, and over the many things my hand has obtained;

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

if I gazed upon the sun when it shined and the moon advancing brightly,

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

so that my heart rejoiced in secret and I kissed my hand with my mouth,

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

which is a very great iniquity and a denial against the most high God;

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

if I have been glad at the ruin of him who hated me and have exulted that evil found him,

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

for I have not been given my throat to sin by asking for a curse on his soul;

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

if the men around my tabernacle have not said: “He might give us some of his food, so that we will be filled,”

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

for the foreigner did not remain at the door, my door was open to the traveler;

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

if, as man does, I have hidden my sin and have concealed my iniquity in my bosom;

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

if I became frightened by an excessive crowd, and the disrespect of close relatives alarmed me, so that I would much rather have remained silent or have gone out the door;

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

then, would he grant me a hearing, so that the Almighty would listen to my desire, and he who judges would himself write a book,

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

which I would then carry on my shoulder and wrap around me like a crown?

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

With each of my steps, I would pronounce and offer it, as if to a prince.

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

So, if my land cries out against me, and if its furrows weep with it,

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

if I have used its fruits for nothing but money and have afflicted the souls of its tillers,

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

then, may thistles spring forth for me instead of grain, and thorns instead of barley. (This ended the words of Job.)