Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

I made a covenant with mine eyes, and I will not think upon a virgin.

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

Now what portion has God given from above? and is there an inheritance [given] of the Mighty One from the highest?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Alas! destruction to the unrighteous, and rejection to them that do iniquity.

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Will he not see my way, and number all my steps?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

But if I had gone with scorners, and if too my foot has hasted to deceit:

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

(for I am weighed in a just balance, and the Lord knows my innocence: )

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

if my foot has turned aside out of the way, or if mine heart has followed mine eye, and if too I have touched gifts with my hands;

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

then let me sow, and let others eat; and let me be uprooted on the earth.

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

If my heart has gone forth after another man's wife, and if I laid wait at her doors;

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

then let my wife also please another, and let my children be brought low.

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

For the rage of anger is not to be controlled, [in the case] of defiling [another] man's wife.

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

For it is a fire burning on every side, and whoever it attacks, it utterly destroys.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

And if too I despised the judgement of my servant or [my] handmaid, when they pleaded with me;

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

what then shall I do if the Lord should try me? and if also he should at all visit me, can I make an answer?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Were not they too formed as I also was formed in the womb? yes, we were formed in the same womb.

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

But the helpless missed not whatever need they had, and I did not cause the eye of the widow to fail.

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

And if too I ate my morsel alone, and did not impart [of it] to the orphan;

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

(for I nourished [them] as a father from my youth and guided [them] from my mother's womb.)

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

And if too I overlooked the naked as he was perishing, and did not clothe him;

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

and if the poor did not bless me, and their shoulders were [not] warmed with the fleece of my lambs;

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

if I lifted my hand against an orphan, trusting that my strength was far superior [to his]:

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

let them my shoulder start from the blade-bone, and my arm be crushed off from the elbow.

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

For the fear of the Lord constrained me, and I can’t bear up by reason of his burden.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

If I made gold my treasure, and if too I trusted the precious stone;

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

and if too I rejoiced when my wealth was abundant, and if too I laid my hand on innumerable [treasures]:

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

(do we not see the shining sun eclipsed, and the moon waning? for they have not [power to continue]: )

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

and if my heart was secretly deceived, and if I have laid my hand upon my mouth and kissed it:

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

let this also then be reckoned to me as the greatest iniquity: for I [should] have lied against the Lord Most High.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

And if too I was glad at the fall of mine enemies, and mine heart said, Aha!

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

let then mine ear hear my curse, and let me be a byword amongst my people in my affliction.

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

And if too my handmaids have often said, Oh that we might be satisfied with his flesh; (whereas I was very kind:

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

for the stranger did not lodge without, and my door was opened to every one that came: )

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

or if too having sinned unintentionally, I hid my sin;

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

(for I did not stand in awe of a great multitude, so as not to declare boldly before them: ) and if too I permitted a poor man to go out of my door with an empty bosom:

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

(Oh that I had a hearer, ) and if I had not feared the hand of the Lord; and [as to] the written charge which I had against any one,

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

I would place [it] as a chaplet on my shoulders, and read it.

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

And if I did not read it and return it, having taken nothing from the debtor:

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

If at any time the land groaned against me, and if its furrows mourned together;

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

and if I ate its strength alone without price, and if I too grieved the heart of the owner of the soil, by taking [anything] from [him]:

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

then let the nettle come up to me instead of wheat, and a bramble instead of barley. And Job ceased speaking.