Йов 31
1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
I made a covenant with my eyes. How then should I look upon a virgin?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
For what is the portion from God above, and the heritage from the Almighty on high?
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
Is it not calamity to the unrighteous, and disaster to the workers of iniquity?
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
Does he not see my ways, and number all my steps?
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
If I have walked with falsehood, and my foot has hastened to deceit
6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
(let me be weighed in an even balance, that God may know my integrity);
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
if my step has turned out of the way, and my heart walked after my eyes, and if any spot has clung to my hands,
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
then let me sow, and let another eat, yea, let the produce of my field be rooted out.
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
If my heart has been enticed to a woman, and I have laid wait at my neighbor's door,
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
then let my wife grind to another, and let others bow down upon her.
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
For that is a heinous crime, yea, it is an iniquity to be punished by the judges.
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
For it is a fire that consumes to destruction, and would root out all my increase.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
If I have despised the case of my man-servant or of my maid-servant when they contended with me,
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
what then shall I do when God rises up? And when he visits, what shall I answer him?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
Did not he who made me in the womb make him? And did not one fashion us in the womb?
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
If I have withheld the poor from their desire, or have caused the eyes of the widow to fail,
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
or have eaten my morsel alone, and the fatherless has not eaten of it
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
(no, from my youth he grew up with me as with a father, and her I have guided from my mother's womb);
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
if I have seen any perish for lack of clothing, or that the needy had no covering;
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
if his loins have not blessed me, and if he has not been warmed with the fleece of my sheep;
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
if I have lifted up my hand against the fatherless, because I saw my help in the gate,
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
then let my shoulder fall from the shoulder-blade, and my arm be broken from the bone.
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
For calamity from God is a terror to me, and I can do nothing because of his majesty.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
If I have made gold my hope, and have said to the fine gold, Thou are my confidence;
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
if I have rejoiced because my wealth was great, and because my hand had gotten much;
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
if I have beheld the sun when it shone, or the moon walking in brightness,
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
and my heart has been secretly enticed, and my mouth has kissed my hand
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
(this also is an iniquity to be punished by the judges, for I would have denied the God that is above);
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
if I have rejoiced at the destruction of him who hated me, or lifted up myself when evil found him
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
(yea, I have not allowed my mouth to sin by asking his life with a curse);
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
if the men of my tent have not said, Who can find one who has not been filled with his food?
32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
(the sojourner has not lodged in the street, but I have opened my doors to the traveler);
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
if like Adam I have covered my transgressions by hiding my iniquity in my bosom
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
because I feared the great multitude, and the contempt of families terrified me so that I kept silence, and did not go out of the door-
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
O that I had someone to hear me (Lo, here is my signature, let the Almighty answer me), and that I had the indictment which my adversary has written!
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
Surely I would carry it upon my shoulder. I would bind it to me as a crown.
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
I would declare to him the number of my steps. I would go near to him as a prince.
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
If my land cries out against me, and the furrows of it weep together;
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
if I have eaten the fruits of it without money, or have caused the owners of it to lose their lives,
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
let thistles grow instead of wheat, and cockle instead of barley. The words of Job are ended.
