Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

Jeg sluttede en Pagt med mit Øje om ikke at se på en Jomfru;

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

hvad var ellers min Lod fra Gud hist oppe, den Arv, den Almægtige gav fra det høje?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

Har ikke den lovløse Vanheld i Vente, Udådsmændene Modgang?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Ser han ej mine Veje og tæller alle mine Skridt?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

Har jeg holdt til med Løgn, og hasted min Fod til Svig

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

på Rettens Vægtskål veje han mig, så Gud kan kende min Uskyld

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

er mit Skridt bøjet af fra Vejen, og har mit Hjerte fulgt mine Øjne, hang noget ved mine Hænder,

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

da gid jeg må så og en anden fortære, og hvad jeg planted, oprykkes med Rode!

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Blev jeg en Dåre på Grund at en Kvinde, og har jeg luret ved Næstens Dør,

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

så dreje min Hustru Kværn for en anden, og andre bøje sig over hende!

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Thi sligt var Skændselsdåd, Brøde, der drages for Retten,

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

ja, Ild, der æder til Afgrunden og sætter hele min Høst i Brand!

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Har jeg ringeagtet min Træls og min Trælkvindes Ret, når de trættede med mig,

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

hvad skulde jeg da gøre, når Gud stod op, hvad skulde jeg svare, når han så efter?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Har ikke min Skaber skabt ham i Moders Skød, har en og samme ej dannet os begge i Moders Liv?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Har jeg afslået ringes Ønske, ladet Enkens Øjne vansmægte,

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

var jeg ene om at spise mit Brød, har den faderløse ej spist deraf

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

nej, fra Barnsben fostred jeg ham som en Fader, jeg ledede hende fra min Moders Skød.

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

Har jeg set en Stakkel blottet for Klæder, en fattig savne et Tæppe

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

visselig nej, hans Hofter velsigned mig, når han varmed sig i Uld af mine Lam.

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

Har jeg løftet min Bånd mod en faderløs, fordi jeg var vis på Medhold i Retten,

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

så falde min Skulder fra Nakken, så rykkes min Arm af Led!

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Thi Guds Rædsel var kommet over mig, og når han rejste sig, magted jeg intet!

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Har jeg slået min Lid til Guld, kaldt det rene Guld min Fortrøstning,

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

var det min Glæde, at Rigdommen voksed, og at min Hånd fik sanket så meget,

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

så jeg, hvorledes Sollyset stråled, eller den herligt skridende Måne,

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

og lod mit Hjerte sig dåre i Løn, så jeg hylded dem med Kys på min Hånd

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

også det var Brøde, der drages for Retten, thi da fornægted jeg Gud hist oppe.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

Var min Avindsmands Fald min Glæd jubled jeg, når han ramtes af Vanheld

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

nej, jeg tillod ikke min Gane at synde, så jeg bandende kræved hans Sjæl.

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

Har min Husfælle ej måttet sige: "Hvem mættedes ej af Kød fra hans Bord"

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

nej, den fremmede lå ej ude om Natten, jeg åbned min Dør for Vandringsmænd.

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

Har jeg skjult mine Synder, som Mennesker gør, så jeg dulgte min Brøde i Brystet

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

af Frygt for den store Hob, af Angst for Stamfrænders Ringeagt, så jeg blev inden Døre i Stilhed!

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

Ak, var der dog en, der hørte på mig! Her er mit Bomærke - lad den Almægtige svare! Havde jeg blot min Modparts Indlæg!

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

Sandelig, tog jeg det på min Skulder, kransed mit Hoved dermed som en Krone,

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

svared ham for hvert eneste Skridt og mødte ham som en Fyrste.

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Har min Mark måttet skrige over mig og alle Furerne græde,

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

har jeg tæret dens Kraft uden Vederlag, udslukt dens Ejeres Liv,

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

så gro der Tjørn for Hvede og Ukrudt i Stedet for Byg! Her ender Jobs Ord.