Йов 31

1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?

Sa svojim očima savez sam sklopio da pogledat neću nijednu djevicu.

2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?

A što mi je Bog odozgo dosudio, kakva mi je baština od Svesilnoga?

3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?

TÓa nije li nesreća za opakoga, a nevolja za one koji zlo čine?

4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?

Ne proniče li on sve moje putove, ne prebraja li on sve moje korake?

5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,

Zar sam ikad u društvu laži hodio, zar mi je noga k prijevari hitjela?

6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)

Nek' me na ispravnoj mjeri Bog izmjeri pa će uvidjeti neporočnost moju!

7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,

Ako mi je korak s puta kad zašao, ako mi se srce za okom povelo, ako mi je ljaga ruke okaljala,

8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми

neka drugi jede što sam posijao, neka sve moje iskorijene izdanke!

9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,

Ako mi zavede srce žena neka, ako za vratima svog bližnjeg kad vrebah,

10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;

neka moja žena drugom mlin okreće, neka s drugim svoju podijeli postelju!

11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;

Djelo bestidno time bih počinio, zločin kojem pravda treba da presudi,

12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.

užego vatru što žeže do Propasti i što bi svu moju sažgala ljetinu.

13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,

Ako kada prezreh pravo sluge svoga il' služavke, sa mnom kad su se parbili,

14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?

što ću učiniti kada Bog ustane? Što ću odvratit' kad račun zatraži?

15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?

Zar nas oba on ne stvori u utrobi i jednako sazda u krilu majčinu?

16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,

Ogluših li se na molbe siromaha ili rasplakah oči udovičine?

17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,

Jesam li kada sam svoj jeo zalogaj a da ga nisam sa sirotom dijelio?

18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )

TÓa od mladosti k'o otac sam mu bio, vodio sam ga od krila materina!

19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,

Zar sam beskućnika vidio bez odjeće ili siromaha kog bez pokrivača

20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;

a da mu bedra ne blagosloviše mene kad se runom mojih ovaca ogrija?

21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;

Ako sam ruku na nevina podigao znajuć' da mi je na vratima branitelj,

22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;

nek' se rame moje od pleća odvali i neka mi ruka od lakta otpadne!

23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.

Jer strahote Božje na mene bi pale, njegovu ne bih odolio veličanstvu.

24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;

Zar sam u zlato pouzdanje stavio i rekao zlatu: 'Sigurnosti moja!'

25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;

Zar sam se veliku blagu radovao, bogatstvima koja su mi stekle ruke?

26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,

Zar se, gledajući sunce kako blista i kako mjesec sjajni nebom putuje,

27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;

moje srce dalo potajno zavesti da bih rukom njima poljubac poslao?

28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.

Grijeh bi to bio što za sudom vapije, jer Boga višnjega bih se odrekao.

29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,

Zar se obradovah nevolji dušmana i likovah kad ga je zlo zadesilo,

30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);

ja koji ne dadoh griješiti jeziku, proklinjući ga i želeći da umre?

31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?

Ne govorahu li ljudi mog šatora: 'TÓa koga nije on mesom nasitio'?

32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);

Nikad nije stranac vani noćivao, putniku sam svoja otvarao vrata.

33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,

Zar sam grijehe svoje ljudima tajio, zar sam u grudima skrivao krivicu

34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;

jer sam se plašio govorkanja mnoštva i strahovao od prezira plemenskog te sam mučao ne prelazeć' svoga praga?

35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!

O, kad bi koga bilo da mene sasluša! Posljednju sam svoju riječ ja izrekao: na Svesilnom je sad da mi odgovori! Nek' mi optužnicu napiše protivnik,

36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!

i ja ću je nosit' na svome ramenu, čelo ću njome k'o krunom uresit'.

37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)

Dat ću mu račun o svojim koracima i poput kneza pred njega ću stupiti.”

38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;

Ako je na me zemlja moja vikala, ako su s njom brazde njezine plakale;

39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;

ako sam plodove jeo ne plativši i ako sam joj ojadio ratare,

40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.

[40a] neka mjesto žita po njoj niče korov, a mjesto ječma nek' posvud kukolj raste! [40b] Konac riječi Jobovih.