Йов 31
1 Направих завет с очите си; И как бих погледнал на девица?
Paipi te ka mik neh ka saii dongah me tlam lae oila te ka yakming eh?
2 Защото какъв дял се определя от Бога отгоре, И какво наследство от Всемогъщия свише?
A so lamkah Pathen khoyo neh hmuensang lamkah Tlungthang rho te menim?
3 Не е ли разорение за нечестивия, И погибел за тия, които вършат беззаконие?
Boethae ham rhainah neh boethae aka saii ham yoethaenah moenih a?
4 Не вижда ли Той пътищата ми? И не брои ли всичките ми стъпки?
Amah loh ka longpuei a hmuh tih ka khokan boeih he a tae moenih a?
5 Ако съм ходил с лъжата, И ногата ми е бързала на измама,
A poeyoek taengah ka pongpa tih ka kho loh a hlangthai palat taengla a tawn uh atah,
6 (Но нека ме претеглят в прави везни, За да познае Бог непорочността ми, -)
Duengnah cooi dongah kai n'khiing saeh lamtah Pathen loh ka muelhtuetnah ming saeh.
7 Ако се е отклонила ногата ми от пътя, И сърцето ми е последвало очите ми, И ако е залепило петно на ръцете ми,
Longpuei lamloh ka khokan a buung atah, ka mik hnukah ka lungbuei cet tih ka kut dongah a lolhmaih a kap atah,
8 То нека сея аз, а друг да яде, И нека се изкоренят произведенията ми
ka soem vaengah a tloe loh ca saeh lamtah ka cadil rhoek te ha uh saeh.
9 Ако се е прелъстило сърцето ми от жена, И съм причаквал при вратата на съседа си,
Huta loh ka lungbuei a hlae tih ka hui kah thohka ah ka rhongngol atah,
10 То нека моята жена меле за другиго, И други да се навеждат над нея;
Ka yuu loh a tloe la kuelh saeh lamtah a taengah hlang tloe bakop mai saeh.
11 Защото това би било гнусно дело, И беззаконие, което да се накаже от съдиите;
Te dongah te khonuen rhamtat neh te te thaesainah rhokhan ni.
12 Понеже това е огън, който изгорява до погубване, И би изкоренил всичките ми плодове.
Te hmai loh Abaddon duela a hlawp tih ka cangvuei te boeih ha.
13 Ако съм презрял правото на слугата си или на слугинята си, Когато имаха спор с мене,
Ka salpa neh ka salnu loh kai taengah a tuituk vaengah tiktamnah ka hnawt atah,
14 То какво бих сторил, когато се подигне Бог? И какво бих Му отговорил, когато посети?
Pathen a thoh vaengah balae ka saii vetih n'hip vaengah amah te metlam ol ka mael eh?
15 Оня, който е образувал мене в утробата, не образува ли и него? И не същия ли ни образува в утробата?
Bungko khuiah kai aka saii loh anih a saii moenih a? Kaimih he bung khuiah pakhat la n'cuen sak.
16 Ако съм въздържал сиромасите от това, което желаеха, Или съм направил да помрачеят очите на вдовицата,
tattloel kah kongaih te ka hloh pah tih nuhmai mik te ka khah sak koinih,
17 Или съм изял сам си залъка си, Без да е яло сирачето от него,
Kamah buhkam te kamah bueng loh ka caak tih cadah loh ca pawt koinih,
18 (Напротив, от младостта ми то порасте при мене като при баща, И от утробата на майка си съм наставлявал вдовицата; )
Ka camoe lamloh napa bangla ka taengah pantai tih nuhmai khaw a nu bung lamloh ka mawt.
19 Ако съм гледал някого да гине от нямане дрехи, Или сиромах, че няма завивка,
Pueinak mueh tih himbai tling la aka milh khodaeng te ka hmuh mai tih,
20 И не са ме благославяли чреслата му, Като се е стоплял с вълната от овцете ми;
A pumpu, a pumpu ah kai n'uem uh vaengah ka tu mul neh ka hlung pawt mai koinih,
21 Ако съм подигнал ръка против сирачето, Като виждах, че имам помощ в портата;
Vongka ah kai bomkung te ka hmuh vaengah ka kut he cadah soah ka ka thueng atah,
22 То да падне мишцата ми от рамото, И ръката ми да се пречупи от лакътя;
ka laengpang he a hnuk lamloh rhul saeh lamtah ka ban a cung dong lamloh tlawt mai saeh.
23 Защото погибел от Бога беше ужас за мене, И пред Неговото величие не можех да сторя нищо.
Pathen taengkah rhainah te kai ham ka birhihnah la a om dongah a boeimangnah te ka noeng moenih.
24 Ако съм турял надеждата си в злато, Или съм рекъл на чистото злато: Ти си мое упование;
Sui te ka uepnah la ka khueh tih sui cilh te ka pangtungnah la ka thui koinih,
25 Ако съм се веселил, защото богатството ми бе голямо, И защото ръката ми бе намерила изобилие;
Ka thadueng len tih ka kut loh a khuet la a hmuh dongah ka kokhahnah atah,
26 Ако, като съм гледал слънцето, когато изгряваше, Или луната, когато ходеше в светлостта си,
Vangnah dongah a thangthen tih hla vang a thoeih te ka hmuh vaengah,
27 Се е увлякло тайно сърцето ми, И устата ми са целували ръката ми;
ka lungbuei he yinhnuk ah hloih tih ka kut loh ka ka te mok koinih.
28 И това би било беззаконие, което да се накаже от съдиите, Защото бих се отрекъл от Всевишния Бог.
He khaw a so kah Pathen taengah ka basa la om vetih thaesainah lai la om ni.
29 Ако съм злорадствувал в загиването на мразещия ме, Или ми е ставало драго, когато го е сполетявало зло,
Ka lunguet kah yoethaenah dongah ka kohoe tih yoethae loh anih taengla a thoeng te ka haenghang puei atah,
30 (Даже не съм допуснал на устата си да съгрешат Та да иксам живота му с проклетия);
A hinglu te thaephoeinah neh hoe hamla ka ka he laihmu la ka khueh aih moenih.
31 Ако хората от шатъра ми не са рекли: Кой може да покаже едного, който не е бил наситен от него с месо?
Ka dap kah hlang rhoek loh, “U long nim a maeh te a cung pawt la a paek eh?” a ti uh moenih a?
32 (Чужденец не нощуваше вън; Отварях вратата си на пътника);
Ka thohkhaih kah yinlai te caehlong ka ong pah tih vongvoel ah a rhaeh moenih.
33 Ако съм покривал престъпленията си както Адама Като съм скривал беззаконието си в пазухата си,
Hlang bangla ka boekoeknah ka dah tih, kai kathaesainah he ka thindang ah ka det mai akhaw,
34 Понеже се боях от голямото множество, И презрението на семействата ме ужасяваше, Така че млъквах и не излизах из вратата;
hlangping te yet taengah ka sarhing tih huiko kah nueihbu loh kai n'rhihyawp sak. Te dongah ka kuemsuem tih thohka la ka moe pawh.
35 (О, да имаше някой да ме слуша! - Ето виж тука подписа ми; Всемогъщият нека ми отговори!- И да имах акта който противникът ми е написал!
Kai taengkah aka hnatun la kamah taengah u long nim m'paek lah mako? Ka kutha he Tlungthang loh kai n'doo saeh lamtah ka tuituknah he hlang loh cabu la daek saeh.
36 Ето, на рамо щях да го нося, За венец щях да го привържа на себе си!
Te te ka laengpang ah ka koh vetih te te ka soah rhuisam la ka laikoeinah het mahpawt nim?
37 Щях да му дам отчет за стъпките си; Като княз щях да се приближа при него-)
Ka khokan tarhing la a taengah ka puen lah vetih anih te rhaengsang bangla ka paan lah mako.
38 Ако нивата ми вика против мене, И браздите й плачат заедно;
Ka khohmuen loh kai m'pang thil tih a kong te rhenten rhap koinih,
39 Ако съм изял плода й без да платя, Или съм изгасил живота на стопаните й;
A thadueng te tangka mueh la ka caak tih a kungmah kah hinglu ka yawn sak atah,
40 Тогава да израстат тръни вместо жито, И вместо ечемик плевели. Свършиха се думите на Иова.
Cang yueng la mutlo hling, cangtun yueng la saeldol khaw poe saeh,” a ti. Job kah ol bawt coeng.
