Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
“Nanso seesei wɔsere me, nnipa a manyini sene wɔn, na wɔn agyanom mfata sɛ wɔne me nnwan ho nkraman tena.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Mfasoɔ bɛn na wɔn nsa mu ahoɔden wɔ ma me, ɛberɛ a wɔn ahoɔden afiri wɔn mu?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Ohia ne ɛkɔm ama wɔn ho atete, wɔnante asase wesee ne asase bonini so anadwo.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Wɔboaboaa nkyenhahan ano wɔ nkyɛkyerɛ mu, na wɔde ɛserɛ so nnua nhini yɛɛ wɔn aduane.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Wɔn mfɛfoɔ pamoo wɔn firii wɔn mu, na wɔhuroo wɔn sɛ akorɔmfoɔ.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Wɔhyɛɛ wɔn ma wɔtenaa nsuka a emu awo, abotan ne ɛfam ntokuro mu.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Wɔsuu sɛ mfunumu wɔ wiram na wɔfoforee so wɔ ɔdɔtɔ ase.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Ekuo a wɔmfra na wɔnni din, wɔpam wɔn firii asase no so.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
“Na ɛnnɛ yi wɔn mmammarima de dwom bɔ me akutia; mayɛ abusudeɛ wɔ wɔn mu.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Wɔkyiri me na wɔnnka mma me ho; wɔmmfɛre sɛ wɔtete ntasuo gu mʼanim.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Afei a Onyankopɔn abubu me tadua na ɔde amanehunu aba me so yi, wɔyɛ deɛ wɔpɛ wɔ mʼanim.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Abusuakuo no to hyɛ me so wɔ me nifa so; wɔsum me nan mfidie, na wɔsisi apie tia me.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Wɔsisi mʼakwan; na wɔnya me sɛe me na obiara mmoa me.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Wɔba te sɛ deɛ wɔfiri ntokuro a ano abae mu; wɔnam mmubuiɛ no mu munimuni ba.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Ahunahuna ma me ho dwiri me; mʼanimuonyam atu kɔ sɛdeɛ mframa abɔ agu, me banbɔ atu ayera sɛ omununkum.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
“Na seesei, me nkwa resa; na amanehunu nna akyekyere me.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Anadwo wowɔ me nnompe mu; ɔyea a ɛwe me no nnyae.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Onyankopɔn firi ne tumi mu yɛ sɛ aduradeɛ ma me; ɔmia me te sɛ mʼatadeɛ kɔn.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Ɔto me twene atɛkyɛ mu na ɔma me yɛ sɛ mfuturo ne nsõ.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
“Ao Onyankopɔn, mesu mefrɛ wo, nanso wommua me. Mesɔre gyina, nanso wohwɛ me kɛkɛ.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Woba me so anibereɛ so; wode wʼabasa mu tumi to hyɛ me so.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Wohwim me na wode mframa pia me; wodankyidankyi me wɔ ahum mu.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Menim sɛ wode me bɛkɔ owuo mu, baabi a woahyɛ ama ateasefoɔ nyinaa.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
“Ampa ara obiara mfa ne nsa nka onipa a ɔrebrɛ ɛberɛ a ɔresu pɛ mmoa wɔ nʼamanehunu mu.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Mansu amma wɔn a wɔwɔ ɔhaw mu anaa? Me kra werɛ anho amma ahiafoɔ anaa?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Nanso ɛberɛ a mʼani da papa so no, bɔne baeɛ; ɛberɛ a mepɛɛ hann no, esum na ɛduruuɛ.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Meyafunu mu a ɛwowɔ me no nnyae da; na nna a amanehunu wɔ mu da mʼanim.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Menenam a mabiri a ɛnyɛ sɛ owia na ahye me; megyina adwaberem na mesu pɛ mmoa.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Madane nnompo nuabarima, me ne apatuo na ɛbɔ.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Me honam ani abiri na ɛhwanehwane; huraeɛ ama me ho adɔ.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Me sankuo bɔ kwadwom, na mʼatɛntɛbɛn ma agyaadwotwa nnyegyeɛ.
