Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
“Lakini sasa watu wadogo kwa umri kuniliko wananidhihaki, watu ambao baba zao ningekataa kwa dharau kuwaweka pamoja na mbwa wangu wa kulinda kondoo.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Nguvu za mikono yao zingekuwa na faida gani kwangu, kwa kuwa nguvu zao zilikuwa zimewaishia?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Wakiwa wamekonda kutokana na kupungukiwa na kwa njaa, walizurura usiku katika nchi kame iliyo ukiwa.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Katika vichaka walikusanya mimea ya chumvi, nacho chakula chao kilikuwa mizizi ya mti wa mfagio.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Walifukuzwa mbali na watu wao, wakipigiwa kelele kama wevi.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Walilazimika kuishi katika mikondo ya vijito vilivyokauka, kwenye majabali na mahandaki.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Kwenye vichaka walilia kama punda, na walijisongasonga pamoja kwenye vichaka.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Wao ni watoto wa wapumbavu wenye asili ya ubaya, waliofukuzwa watoke katika nchi.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
“Nao sasa wana wao wananidhihaki katika nyimbo; nimekuwa kitu cha dhihaka kwao.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Wananichukia sana na kujitenga nami, wala hawasiti kunitemea mate usoni.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Sasa kwa kuwa Mungu ameilegeza kamba ya upinde wangu na kunitesa, wamekuwa huru kunitendea waonavyo.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Kuume kwangu kundi linashambulia; wao huitegea miguu yangu tanzi, na kunizingira.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Huizuia njia yangu, nao hufanikiwa katika kuniletea maafa, nami sina yeyote wa kunisaidia.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Wananijia kama watu wapitao katika ufa mpana; katikati ya magofu huja na kunishambulia.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Vitisho vimenifunika; heshima yangu imetoweshwa kama kwa upepo, salama yangu imetoweka kama wingu.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
“Sasa maisha yangu yamefikia mwisho; siku za mateso zimenikamata.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Usiku mifupa yangu inachoma; maumivu yanayonitafuna hayatulii kamwe.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Kwa uwezo wake mkuu Mungu huwa kwangu kama nguo; hushikamana nami kama ukosi wa vazi langu.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Yeye amenitupa kwenye matope, nami nimekuwa kama mavumbi na majivu.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
“Ee Bwana, ninakulilia wewe lakini hunijibu; ninasimama, nawe unanitazama tu.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Wewe unanigeukia bila huruma; unanishambulia kwa nguvu za mkono wako.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Unaninyakua na kunipeperusha kwa upepo; umenirusha huku na huko kwenye dhoruba kali.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Ninajua utanileta mpaka kifoni, mahali ambapo wenye uhai wote wamewekewa.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
“Hakika hakuna yeyote amshambuliaye mhitaji, anapoomba msaada katika shida yake.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Je, sikulia kwa ajili ya wale waliokuwa katika taabu? Je, nafsi yangu haikusononeka kwa ajili ya maskini?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Lakini nilipotazamia mema, mabaya yalinijia; nilipotafuta nuru, ndipo giza lilipokuja.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Kusukwasukwa ndani yangu kamwe hakutulii; siku za mateso zinanikabili.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Ninazunguka nikiwa nimeungua, lakini si kwa jua; ninasimama katika kusanyiko nikiomba msaada.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Nimekuwa ndugu wa mbweha, rafiki wa mabundi.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Ngozi yangu imekuwa nyeusi nayo inachunika; mifupa yangu inaungua kwa homa.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Kinubi changu kimegeuka kuwa maombolezo, nayo filimbi yangu imekuwa sauti ya kilio.
