Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
MAS ahora los más mozos de días que yo, se ríen de mí; cuyos padres yo desdeñara ponerlos con los perros de mi ganado.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Porque ¿para qué yo habría menester la fuerza de sus manos, en los cuales había perecido con el tiempo?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Por causa de la pobreza y del hambre [andaban] solos; huían á la soledad, á lugar tenebroso, asolado y desierto.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Que cogían malvas entre los arbustos, y raíces de enebro para calentarse.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Eran echados de entre [las gentes], y todos les daban grita como al ladrón.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Habitaban en las barrancas de los arroyos, en las cavernas de la tierra, y en las rocas.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Bramaban entre las matas, y se reunían debajo de las espinas.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Hijos de viles, y hombres sin nombre, más bajos que la misma tierra.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Y ahora yo soy su canción, y he sido hecho su refrán.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Abomínanme, aléjanse de mí, y aun de mi rostro no detuvieron su saliva.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Porque [Dios] desató mi cuerda, y me afligió, por eso se desenfrenaron delante de mi rostro.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
A la mano derecha se levantaron los jóvenes; empujaron mis pies, y sentaron contra mí las vías de su ruina.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Mi senda desbarataron, aprovecháronse de mi quebrantamiento, contra los cuales no hubo ayudador.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Vinieron como por portillo ancho, revolviéronse á [mi] calamidad.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Hanse revuelto turbaciones sobre mí; combatieron como viento mi alma, y mi salud pasó como nube.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Y ahora mi alma está derramada en mí; días de aflicción me han aprehendido.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
De noche taladra sobre mí mis huesos, y mis pulsos no reposan.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Con la grande copia [de materia] mi vestidura está demudada; cíñeme como el cuello de mi túnica.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Derribóme en el lodo, y soy semejante al polvo y á la ceniza.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Clamo á ti, y no me oyes; preséntome, y no me atiendes.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Haste tornado cruel para mí: con la fortaleza de tu mano me amenazas.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Levantásteme, é hicísteme cabalgar sobre el viento, y disolviste mi sustancia.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Porque yo conozco que me reduces á la muerte; y á la casa determinada á todo viviente.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Mas él no extenderá la mano contra el sepulcro; ¿clamarán [los sepultados] cuando él los quebrantare?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
¿No lloré yo al afligido? Y mi alma ¿no se entristeció sobre el menesteroso?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Cuando esperaba yo el bien, entonces vino el mal; y cuando esperaba luz, la oscuridad vino.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Mis entrañas hierven, y no reposan; días de aflicción me han sobrecogido.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Denegrido ando, y no por el sol: levantádome he en la congregación, y clamado.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
He venido á ser hermano de los dragones, y compañero de los buhos.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Mi piel está denegrida sobre mí, y mis huesos se secaron con ardentía.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Y hase tornado mi arpa en luto, y mi órgano en voz de lamentadores.
