Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
“Asi zvino vanondiseka, varume vaduku kwandiri, vane madzibaba andaishora zvokuti handaivaisa pakati pembwa dzinofudza makwai angu.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Ko, simba ramaoko avo raizondibatsirei, sezvo simba ravo rakanga rapera?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Vapererwa nokuda kwokushayiwa uye nenzara, vakadzivaira usiku munyika yakaoma, mumatongo nomunyika yakaparara.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Vakaunganidza miriwo inovavira kubva mumakwenzi, uye zvokudya zvavo zvakanga zviri mudzi womuti womurara.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Vakabviswa pakati pavanhu vokwavo, vachitukwa kunge vakanga vari mbavha.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Vakamanikidzwa kuti vagare mukati mehova dzakaoma, pakati pamatombo nomumakomba, muvhu.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Vakarira samakwai pakati pamakwenzi, uye vakamanikidzana pasi porukato.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Vakanga vari vanhu vakazvidzika vasina zita, vakadzingwa kubva munyika.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
“Uye zvino vanakomana vavo vanondiseka munziyo; ndava shumo pakati pavo.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Vanondisema uye vanomira kure neni; havazezi kundipfira mate kumeso.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Sezvo zvino Mwari akatsudunura uta hwangu uye akanditambudza, havazvidzori pamberi pangu.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Kurudyi rwangu rudzi runondirwisa; vanoisira makumbo angu misungo, vanovaka michinjiziri yokurwa neni.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Vanoparadza mugwagwa wangu; vanobudirira pakundiparadza, pasina munhu anovabatsira.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Vanofamba zvavo kunge vanopinda napakakoromoka; pakati pamatongo vanongopinda zvavo.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Zvinotyisa zvinondibata; kukudzwa kwangu kwabviswa sokunge nemhepo, kuchengetedzeka kwangu kwapera segore.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
“Uye zvino upenyu hwangu hwava kuguma; mazuva okutambudzika anondibata.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Usiku hunobaya mapfupa angu; zvinondiruma-ruma zvinorwadza hazvizorori.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Nesimba rake guru Mwari anova chipfeko kwandiri; anondisunga somutsipa wenguo yangu.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Anondikanda mumatope, uye ndava seguruva namadota.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
“Ndinochema kwamuri, imi Mwari, asi hamundipinduri; ndinosimuka, asi munongonditarisa zvenyu.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Munondishandukira noutsinye; munondirova nesimba roruoko rwenyu.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Munondibvuta mondidzingira pamberi pemhepo; munonditenderedza mudutu.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Ndinoziva kuti muchandiburutsa muchindiendesa kurufu, kunzvimbo yakatsaurirwa vapenyu vose.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
“Zvirokwazvo, hakuna munhu anobata munhu ari kushushikana paanochemera rubatsiro pakutambudzika kwake.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Ko, handina kuchema nokuda kwevaitambura here? Ko, mweya wangu hauna kuva neshungu pamusoro pavarombo here?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Kunyange zvakadaro, pandakanga ndakarindira zvakanaka, zvakaipa zvakasvika; pandakatarisira chiedza, ipapo rima rakasvika.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Kumonyoroka kwoura hwangu hakumbomiri; mazuva okutambudzika anondivinga.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Ndinodzungaira ndichisvibiswa, asi kwete nezuva; ndinosimuka pakati peungano ndichichemera rubatsiro.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Ndava hama yamakava, neshamwari yamazizi.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Ganda rangu riri kusviba uye riri kufunuka; muviri wangu unopisa nefivha.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Mbira dzangu dzava kungoridza nziyo dzokuchema, uye nyere yangu nziyo dzokuungudza.
