Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
А сада смеју ми се млађи од мене, којима отаца не бих хтео метнути са псима стада свог.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
А на шта би ми и била сила руку њихових? У њима беше пропала старост.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Од сиромаштва и глади самоћаваху бежећи од сува, мрачна, пуста и опустошена места;
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Који браху лободу по честама, и смреково корење беше им храна.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Између људи беху изгоњени и викаше се за њима као за лупежом.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Живљаху по страшним увалама, по јамама у земљи и у камену.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
По грмовима рикаху, под трњем се скупљаху.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Беху људи никакви и без имена, мање вредни него земља.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
И њима сам сада песма, и постах им прича.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Гаде се на ме, иду далеко од мене и не устежу се пљувати ми у лице.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Јер је Бог одапео моју тетиву и муке ми задао те збацише узду преда мном.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
С десне стране устајаху момци, поткидаху ми ноге, и насипају пут к мени да ме упропасте.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Раскопаше моју стазу, умножише ми муке, не треба нико да им помаже.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Као широким проломом навиру, и наваљују преко развалина.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Страхоте навалише на ме, и као ветар терају душу моју, и као облак прође срећа моја.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
И сада се душа моја разлива у мени, стигоше ме дани мучни.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Ноћу пробада ми кости у мени, и жиле моје не одмарају се.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Од тешке силе променило се одело моје, и као огрлица у кошуље моје стеже ме.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Бацио ме је у блато, те сам као прах и пепео.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Вичем к Теби, а Ти ме не слушаш; стојим пред Тобом, а Ти не гледаш на ме.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Претворио си ми се у љута непријатеља; силом руке своје супротиш ми се.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Подижеш ме у ветар, посађујеш ме на њ, и растапаш у мени све добро.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Јер знам да ћеш ме одвести на смрт и у дом одређени свима живима.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Али неће пружити руке своје у гроб; кад их стане потирати, они неће викати.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Нисам ли плакао ради оног који беше у злу? Није ли душа моја жалосна бивала ради убогог?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Кад се добру надах, дође ми зло; и кад се надах светлости, дође мрак.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Утроба је моја узаврела, и не може да се умири, задесише ме дани мучни.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Ходим црн, не од сунца, устајем и вичем у збору.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Брат постах змајевима и друг совама.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Поцрнела је кожа на мени и кости моје посахнуше од жеге.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Гусле се моје претворише у запевку, и свирала моја у плач.
