Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Porém agora riem de mim os mais jovens do que eu, cujos pais eu havia desdenhado até de os pôr com os cães de meu rebanho.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
De que também me serviria força de suas mãos, nos quais o vigor já pereceu?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Por causa da pobreza e da fome andavam sós; roem na terra seca, no lugar desolado e deserto em trevas.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Que colhiam malvas entre os arbustos, e seu alimento eram as raízes dos zimbros.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Do meio [das pessoas] eram expulsos, e gritavam contra eles, como a um ladrão.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Habitavam nos barrancos dos ribeiros secos, nos buracos da terra, e nas rochas.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Bramavam entre os arbustos, e se ajuntavam debaixo das urtigas.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Eram filhos de tolos, filhos sem nome, e expulsos de [sua] terra.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Porém agora sirvo-lhes de chacota, e sou para eles um provérbio de escárnio.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Eles me abominam [e] se afastam de mim; porém não hesitam em cuspir no meu rosto.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Pois [Deus] desatou minha corda, e me oprimiu; por isso tiraram [de si] todo constrangimento perante meu rosto.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
À direita os jovens se levantam; empurram meus pés, e preparam contra mim seus caminhos de destruição.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Destroem meu caminho, e promovem minha miséria, sem necessitarem que alguém os ajude.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Eles vêm [contra mim] como que por uma brecha larga, [e] revolvem-se entre a desolação.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Pavores se voltam contra mim; perseguem minha honra como o vento, e como nuvem passou minha prosperidade.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Por isso agora minha alma se derrama em mim; dias de aflição têm me tomado.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
De noite meus ossos se furam em mim, e meus pulsos não descansam.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Por grande força [de Deus] minha roupa está estragada; ele me prendeu como a gola de minha roupa.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Lançou-me na lama, e fiquei semelhante ao pó e à cinza.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Clamo a ti, porém tu não me respondes; eu fico de pé, porém tu ficas [apenas] olhando para mim.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Tu te tornaste cruel para comigo; com a força de tua mão tu me atacas.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Levantas-me sobre o vento, [e] me fazes cavalgar [sobre ele]; e dissolves o meu ser.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Porque eu sei que me levarás à morte; e à casa determinada a todos os viventes.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Porém não se estende a mão para quem está em ruínas, quando clamam em sua opressão?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Por acaso eu não chorei pelo que estava em dificuldade, [e] minha alma não se angustiou pelo necessitado?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Quando eu esperava o bem, então veio o mal; quando eu esperava a luz, veio a escuridão.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Minhas entranhas fervem, e não se aquietam; dias de aflição me confrontam.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Ando escurecido, mas não pelo sol; levanto-me na congregação, e clamo por socorro.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Tornei-me irmão dos chacais, e companheiro dos avestruzes.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Minha pele se escureceu sobre mim, e meus ossos se inflamam de febre.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Por isso minha harpa passou a ser para lamentação, e minha flauta para vozes dos que choram.
