Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
“Amma garuu warri umuriidhaan naa gadii, kanneen ani abbootii isaanii saroota hoolota koo tiksitu wajjin iyyuu madaaluu tuffadhe, kunoo natti qoosu.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Warra humna dhaban, jabinni irree isaanii maal na fayyada?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Isaan rakkinaa fi beelaan laafan; lafa gogaa keessa, gammoojjii namni keessa hin jiraanne keessa halkaniin jooran.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Daggala keessaa biqiltuu soogiddaa funaannatan; nyaanni isaaniis hidda mukaa kan hin miʼoofne ture.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Isaan namoota gidduudhaa ariʼaman; namoonnis akkuma waan hattuutti iyyaniitti itti iyyan.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Isaan akka laga gogaa keessa, kattaa gidduu fi boolla lafaa keessa jiraataniif dirqamaman.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Bosona keessatti ni halaaku; daggala keessattis walitti tuutaʼu.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Isaan gowwoota maqaa hin qabne, kanneen biyyaa ariʼaman turan.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
“Amma ilmaan isaanii sirba natti baafatan; ani isaan gidduutti waan kolfaa taʼeera.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Isaan xireeffatanii narraa fagaatan; fuula kootti tufuu irraas duubatti hin deebiʼan.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Sababii Waaqni iddaa koo laafisee gad na deebiseef, isaan fuula koo duratti luugama baafatan.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Karaa mirga kootiin addaggeewwan kaʼaniiru; miilla kootiif kiyyoo kaaʼaniiru; biyyoos akka dallaa natti naannessan.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Isaan karaa koo natti cufu; na galaafachuufis ni milkaaʼu; namni isaan dhowwu tokko iyyuu hin jiru.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Akkuma nama qaawwa balʼaan dhufuutti, ona diigamaa keessa gangalachaa natti dhufu.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Sodaan na liqimseera; ulfinni koo akkuma waan bubbeedhaan fudhatamuutti narraa fudhatameera; badhaadhummaan koos akkuma duumessaa bada.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
“Amma lubbuun koo na keessatti dhumteerti; barri rakkinaas na qabateera.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Halkan keessa lafeen koo ni waraanama; dhukkubbiin na nyaatus natti hin furu.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Waaqni humna jabaadhaan uffata koo qabeera; akkuma morma wayyaa kootti hudhee na qabeera.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Inni darbatee dhoqqee keessa na buusa; anis akkuma biyyoo fi daaraa taʼeera.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
“Yaa Waaqi, ani sitti nan iyyadha; ati garuu deebii naa hin kennitu; ani nan dhaabadha; ati garuu calʼistee na ilaalta.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Ati gara jabinaan natti garagalta; irree kee jabaadhaanis na dhoofta.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Ol na buttee fuula bubbee dura na oofta; bubbee hamaa keessas asii fi achi na aata.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Ani akka ati gara duʼaatti, gara mana warra lubbuun jiraatan hundaaf ramadameetti na geessitu nan beeka.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
“Dhuguma iyyuu yeroo inni rakkatee gargaarsa barbaachaaf iyyutti, namni harka isaa isa irra kaaʼu tokko iyyuu hin jiru.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Ani warra rakkina keessa jiraniif hin boonyee? Lubbuun koos hiyyeeyyiif hin gaddinee?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Garuu utuu ani waan gaarii abdadhuu, wanni hamaan natti dhufe; utuu ani ifa eeggadhuus, dukkanni natti dhufe.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Keessi koo jeeqamaa jira; gonkumaa hin qabbanoofne; barri gidiraas natti dhufeera.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Ani jajjabina dhabee asii fi achi deemee nan booʼa; waldaa keessa dhaabadhees gargaarsaaf nan iyya.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Ani obboleessa waangoo, michuu urunguus taʼeera.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Gogaan koo gurraachaʼee qolli irraa kaʼeera; dhagni koos hoʼaan bobaʼeera.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Baganaan koo booʼichaaf, ululleen koo immoo sagalee iyyaatiif qopheeffameera.
