Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Men nu ler de av mig, de som er yngre av år enn jeg, hvis fedre jeg aktet så ringe at jeg ikke vilde sette dem blandt mine fehunder.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Hvad hjelp kunde jeg også ha av dem, de som har mistet all manndomskraft?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
De er uttæret av nød og sult; de gnager på den tørre mo, som allerede igår var ørk og øde;
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
de plukker melde innunder buskene, og gyvelbuskens røtter er deres brød.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Fra menneskenes samfund jages de ut; folk roper efter dem som efter tyver.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
I fryktelige kløfter må de bo, i huler i jord og berg.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Mellem buskene skriker de, i neslekratt samler de sig,
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
barn av dårer og æreløse folk, pisket ut av landet.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Og nu er jeg blitt til en spottesang og et ordsprog for dem.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
De avskyr mig, holder sig langt borte fra mig, og mitt ansikt sparer de ikke for spytt;
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
for de har løst sine tøiler og ydmyket mig, og bislet har de kastet av for mine øine.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Ved min høire side reiser deres yngel sig; mine føtter støter de bort og legger sine ulykkesveier mot mig.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
De bryter op min sti, de gjør hvad de kan for å ødelegge mig, de som selv ingen hjelper har.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Som gjennem en vid revne kommer de; gjennem nedstyrtende murer velter de sig frem.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Redsler har vendt sig mot mig, som stormen forfølger de min ære, og som en sky er min velferd faret bort.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Og nu utøser min sjel sig i mig; trengsels dager holder mig fast.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Natten gjennemborer mine ben, så de faller av, og min verk og pine hviler ikke.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Ved Guds store kraft er det blitt slik med mig at min klædning ikke er til å kjenne igjen; den henger tett omkring mig som kraven på min underkjortel.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Han har kastet mig ut i skarnet, så jeg er blitt lik støv og aske.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Jeg skriker til dig, men du svarer mig ikke; jeg står der, og du bare ser på mig.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Du er blitt grusom mot mig, med din sterke hånd forfølger du mig.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Du løfter mig op i stormen, du lar mig fare avsted, og du lar mig forgå i dens brak;
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
for jeg vet at du fører mig til døden, til den bolig hvor alt levende samles.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Dog, rekker ikke mennesket ut sin hånd når alt synker i grus? Skriker han ikke om hjelp når han er kommet i ulykke?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Gråt jeg ikke selv over den som hadde hårde dager? Sørget ikke min sjel over den fattige?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
For jeg ventet godt, men det kom ondt; jeg håpet på lys, men det kom mørke.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Mine innvoller koker og er ikke stille; trengsels dager er kommet over mig.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Sort går jeg omkring, men ikke av solens hete; midt iblandt folk reiser jeg mig og roper om hjelp.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Jeg er blitt en bror av sjakaler og en stallbror av strutser.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Min hud er sort og faller av mig, og mine ben er brent av hete.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Og min citar er blitt til sorg, og min fløite til gråt og klage.
