Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Fe itsikihan-jaiko henaneo, ie tsy ho nimeiko hindrezan-droae’ iareo o amboan’ añondrikoo.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Eka! hataoko ino’ ty herin-taña’ iareo? Ie fa modo ty hagañ’oza’ iareo?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Miheahea naho poie’e vaho saliko iereo, draote’ iereo ty tane kànkañe ie nimontoñe naho tanan-taolo te omale.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Tsindrohe’ iereo ty aña-mafaitse miharo vahon-tsoy, fihina’iareo ty vahan-jañapoly.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Sinoik’ an-drolongo’e iareo, nikoraheñe hoe t’ie malaso.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Aa le mimoneñe am-bavatane mampangebahebak’ ao iereo, an-dakatom-bato naho an-kadahan-tane ao.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Mikoaike boak’an-drongoñe ao, mihimpok’ añ’antak’ ao.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Anan-dagola, anake po-tahinañe, nasiotsiotse amy taney.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Bekobekoe’ iareo iraho henaneo toe fandrabioña’ iareo.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Heje’ iereo vintañe, ihankaña’ iareo, tsy apo’ iareo ty mandrora an-tareheko.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Amy te navotso’e ty tàlem-pale’e le nitrofahe’e iraho, vaho ahifi’ iereo laboridy te miatrek’ ahy.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Mitroatse an-kavanako eo o tora’eo; fehefehè’ iereo o tombokoo vaho atroa’ iareo amako ty satam- pandrotsaha’ iareo.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Trobotroboe’ iereo o lalakoo, indrà’ iareo amako o feh’ ohatseo, ndra t’ie tsy amam-pañolotse.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Mizilike hoe mb’an-jeba’e mitañataña ao iareo; Iboroboñafa’ iareo i rinotsakey le mikidiadia’ mb’etoy.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Natolik’ amako o fampirevendreveñañeo; heañe’ iereo hoe tioke ty asiko; fa nihelañe añe hoe rahoñe ty fandrombahako.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Ie henaneo, fa nadoañe amako ato ty fiaiko; fa mifelek’ ahy o andro nanotriañe ahikoo.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Tsipohe’e haleñe o taolakoo, vaho tsy mitofa ty fikotekotehañe ahy.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Mampiroñaroña o sikikoo i fañindra’e mafey vaho vihine’e iraho manahake i kolen’ akanjokoy.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Fa navokovoko’e am-potak’ ao iraho, le ninjare hoe lavenoke naho deboke.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Mikaik’ imba ama’o raho fe tsy toiñe’o; miongake fe angarefa’o.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Toe mpampisoañe ahy irehe: an-kaozaram-pità’o ty isareraha’o.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Ampionjone’o mb’amy tiokey mb’eo, naho ampiningira’o, fe atrana’o amy tio-beiy.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Apotako t’ie hasese’o mb’an-kavetrahañe mb’eo, mb’añ’anjombam-pifañaoña’ ze kila veloñe.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Aa tsy hañity ty fità’e hao ty am-botrim-piantoañe eo? tsy hikoik’ imba hao t’ie mizò hekoheko?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Tsy nitañiako hao ty nian-kòheke? Tsy nampihontoke ty troko hao o rarakeo?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Izaho nitama hasoa, pok’eo ty raty; ie nandiñe hazavàñe nihohohe’ ty ieñe.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Mikokèntrekokèntreñe ty añovako ao le tsy mitofa; atreatrén-tsan-kasotriañe.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Mijarabajaraba añ’ ieñe ao tsy amam-panjirik’ andro, miongak’ am-pivory naho mikaik’ imba.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Fa rahalahim-panaloke iraho, rañe’ o voron-tsatrañeo.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Mikò-mainte amako ty holiko, mitsovovoke o taolakoo ami’ty hasilo’e.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Aa le mivali-ko feon-kontoke ty marovaniko, naho feom-pandala ty soliko
