Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Fa ankehitriny kosa dia mihomehy ahy na dia izay tokon-jandriko aza, dia zanak’ ireo izay nolaviko tsy ho isan’ ny amboa miandry ny ondriko akory aza.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Eny, mampaninona ahy ny herin’ ny tànan’ ireo. Izay efa very fahatanjahana?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Manjenjena noho ny tsi-fisian-kanina sy ny mosary izy; Homankomana foana any an-tany karankaina izy, dia eo an-katoky ny loza sy ny fandringanana.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Mitsongo anambodihena eo amin’ ny kirihitrala izy, ary ny fakan’ ny anjavidy no fihinany.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Roahina tsy ho eo amin’ ny olona izy sady akoraina toy ny mpangalatra.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Any an-dohasaha mahatsiravina no tsy maintsy itoerany, dia ao an-dava-tany sy an-dava-bato.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Minananana eny amin’ ny kirihitrala izy ary mitangorona eo ambanin’ ny amiana.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Zanaky ny adala izy sady zanaky ny tsy manan-kaja, ka roahina tsy ho eo amin’ ny tany.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Ary ankehitriny efa ataony an-kira aho. Eny, efa ambentinteniny aho.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Ataony toy ny zava-betaveta aho ka halaviriny, ary tsy menatra handrora ny tavako izy.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Fa noketrahin’ Andriamanitra ny kofehiko, ka nampietreny aho; Ka dia mba nesorin’ iretsy kosa teo anatrehako ny lamboridiny.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Misy androvolahy mitsangana eo ankavanako; Manosika ny tongotro hiala izy ary manandratra tovon-tany hampidirany loza amiko.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Mandrava ny lalako sy manararaotra ny andravana ahy izy, nefa ny tenany tsy manan-kamonjy,
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Toy ny fiditra eo amin’ ny banga lehibe no fihaviny, ka avy ao amin’ ny voarava no imaonany.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Voatodika hamely ahy ny fampitahorana: Manenjika ny voninahitro tahaka ny rivotra izy, ka levona tahaka ny rahona ny famonjena ahy
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Ary ankehitriny, raraka ato anatiko ny fanahiko. Fenjàn’ ny andro fahoriana aho.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Ny alina mampahalò ny taolako ho afaka amiko, ary tsy mitsahatra ireo manotahota ahy ireo.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Noho ny haben’ ny hery dia tonga tsy antonona ny akanjoko, manenda ahy tahaka ny vozon-dobaka izany.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Eny, nanary ahy teo amin’ ny fotaka Izy, ka efa tahaka ny vovoka sy ny lavenona aho
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Mitaraina aminao aho, nefa tsy mihaino ahy Hianao; Mijoro eo aho, nefa ierenao foana.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Efa manjary lozabe amiko Hianao; Ny herin’ ny tananao no andrafianao ahy.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Aingainao ho eny amin’ ny rivotra aho ka alefanao handeha, ary levoninao amin’ ny tafio-drivotra mifofofofo ho tsinontsinona aho.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Fa fantatro fa hampodinao any amin’ ny fahafatesana aho, dia any amin’ ny trano fivorian’ ny olombelona rehetra.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Kanefa tsy manainga ny tànany va ny olona, raha ianjeran’ ny rava? Ary tsy mitaraina va izy, raha tratry ny loza?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Tsy nitomany ny ory va aho? Tsy nangorakoraka ny malahelo va ny fanahiko?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Fa niandry ny soa aho, kanjo tonga ny ratsy; Ary nanantena ny mazava aho, kanjo avy ny maizina.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Nandevilevy ny tsinaiko ka tsy nanam-pitsaharana; Nitsena ahy ny andro fahoriana.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Mitsaitsaika mitafy lamba fisaonana aho sady tsy mahita masoandro; Mitsangana aho ka mitaraina eo ampivorian’ ny olona.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Rahalahin’ ny amboadia aho Ary naman’ ny ostritsa.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Efa mainty ny hoditro sady miendakendaka, ary efa karankaina noho ny hafanana ny taolako.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Nanjary fisaonana ny lokangako. Ary feon’ ny mitomany ny sodiko.
