Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
« Kasi sik’oyo, nakomi eloko ya kotiola epai ya bilenge oyo batata na bango bazangaki tina, mpe oyo nakokaki kutu te kopesa nzela ya kolia esika moko na mbwa na ngai, oyo ezalaki kobatela bibwele na ngai.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Makasi ya maboko na bango ekokaki kutu kosunga ngai na nini? Pamba te basilaki makasi na nzoto,
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
bazalaki bato bakawuka na nzala mpe na kozanga, bato oyo bazalaki kolia mabele ya esobe mpe ezanga matiti.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Bazalaki kobuka matiti ya mungwa kati na banzete mpe kolia misisa ya banzete mike.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Babenganaki bango kati na bato na bango, babelelaki bango lokola miyibi.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Bazalaki kovanda na nzela ya mayi ekawuka, kati na mabulu ya mabele mpe ya mabanga;
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
bazalaki kolela lokola banyama kati na banzete mike ya nzube, bazalaki kosangana na se ya banzete mikuse.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Bana oyo batata na bango bazanga mayele mpe bazanga kombo babenganaki bango libanda ya mboka.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Sik’oyo, bana na bango ya mibali bakomi koseka ngai na banzembo, nakomi lisapo kati na minoko na bango.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Bazali koyina ngai mpe bakimi mosika na ngai, bazali na somo te ya kobwakela ngai soyi na elongi.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Mpo ete Nzambe alembisi singa ya tolotolo na ngai mpe ayokisi ngai soni, bazali komipekisa na likambo moko te liboso na ngai.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Na loboko na ngai ya mobali, lisanga ya bato mabe ezali kobundisa ngai, batie mitambo na makolo na ngai, batie mabaku na nzela na ngai mpo na kosala ngai mabe;
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
bakangi nzela na ngai, balongi kobebisa ngai atako moto moko te asungaki bango.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Bazali koya lokola na nzela ya lidusu ya monene, bazali kobunda-bunda kati na ndako ebukana.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Somo elati ngai, lokumu na ngai ekeyi lokola mopepe, bomengo na ngai elimwe lokola lipata.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Sik’oyo, bomoi na ngai ekeyi, mpe mikolo ya pasi ekangi ngai.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Butu ezali kotobola mikuwa na ngai mpe pasi ezali kozangisa ngai pongi.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Na nguya na yango, pasi ekomi lokola kingo ya nzambala na ngai.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Nzambe abwaki ngai na potopoto, mpe nakomi lokola putulu ya mabele to ya moto.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Oh Nzambe, nazali koganga epai na Yo, kasi ozali kopesa ngai eyano te; natelemi, kasi ozali kotala ngai kaka pamba.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Obongwani monguna ya kanza mpo na ngai, ozali kobundisa ngai na nguya ya loboko na Yo.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Omemi ngai liboso ya mopepe mpe otiki ete mopepe yango emema ngai, bongo epumbwisi ngai mosika.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Nayebi ete ozali komema ngai na kufa, na esika oyo obongisa mpo na bato ya bomoi.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Kasi boni, moto oyo azali kokufa akoki kotombola ata loboko te? Moto oyo azali na pasi, akoki te kosenga lisungi?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Boni, nazalaki kolela te elongo na bato oyo bazalaki na pasi? Motema na ngai eyokelaki babola mawa te?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Nazelaki esengo, kasi pasi nde ekomeli ngai; nazelaki pole, kasi molili nde ekomeli ngai.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Motema na ngai ezali kobaluka kati na ngai, wuta mokolo pasi oyo ekomeli ngai.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Nakomi mwindo, kasi moyi te nde eyindisi ngai; kati na lisanga, nakomi kaka kotelema mpe kobelela mpo na koluka lisungi.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Nakoma ndeko ya mbwa ya zamba mpe moninga ya maligbanga.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Poso na ngai ya nzoto eyindi mpe ekomi kokweya-kweya, mikuwa na ngai ekawuki na moyi.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Lindanda na ngai etikali kaka mpo na matanga, mpe flite na ngai, mpo na kosunga mingongo ya baleli. »
