Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Bet nu par mani smejas, kas jaunāki nekā es, kuru tēvus es nebūtu cienījis likt pie saviem lopu suņiem.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Viņu roku spēku kur es to liktu? viņu zaļums un krietnums bija pagalam.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
No trūkuma un bada izdēdējuši tie grauza noras, tumšās tuksneša un posta vietās.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Tie nātres izplūca pa krūmiem un paegļu saknes tiem bija par barību.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
No ļaužu vidus tie tapa izdzīti un tiem uzkliedza kā zagļiem.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Bailīgās gravās tiem bija jādzīvo, ir zemes un akmeņu caurumos.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Krūmos tie brēca, un dadžos tie gūlās,
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Nesaprašu un negoda ļaužu bērni, kas no zemes bija izdzīti!
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Bet nu es tiem esmu tapis par dziesmiņu un esmu tiem par pasaku.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Tie mani tura par negantību, atstājās tālu no manis un nekaunas man vaigā spļaudīt.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Jo Dievs manu dvēseli ir darījis gurdenu un mani apbēdinājis; tad tie vairs nevaldās manā priekšā.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Pa labo roku ceļas puikas un stumda manas kājas un taisa savu ceļu, mani samaitāt.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Tie salauž manu laipu, tie palīdz mani gāzt, paši būdami bez palīga.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Tie nāk kā caur platu plīsumu; ar lielu troksni tie plūst šurpu.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Briesmas man uzbrukušas, kā ar vētru aizdzīta mana godība, un kā mākonis nozudusi mana laime.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Tādēļ nu mana dvēsele nerimst iekš manis, un bēdu laiks mani aizgrābis.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Naktī mani kauli top izurbti iekš manis, un kas mani grauž, nerimst.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Caur varenu spēku mans apģērbs pārvērties; tas mani žņaudz, kā apkakle.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Viņš mani iemetis dubļos, un es esmu tapis kā pīšļi un pelni.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Es Tevi piesaucu, bet Tu man neatbildi, es gaidu, bet Tu tik skaties.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Tu pret mani esi palicis briesmīgs, ar Savu vareno roku Tu man turies pretī.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Tu mani pacēli, kā vējš mani aiznes, un man izkūst visa laime.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Jo es zinu, ka Tu mani nodosi nāvē, kur visi dzīvie kopā aiziet mājot.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Tomēr, vai krītot neizstiepj roku, jeb vai bojā ejot nebrēc.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Vai es neraudāju par grūtdienīti vai mana dvēsele nenoskuma par apbēdināto?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Bet kad es nu gaidīju labumu, tad nāca ļaunums; kad es cerēju uz gaišumu, tad nāca tumsība.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Manas iekšas verd un nemitās, bēdu dienas man uzgājušas.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Es esmu melns, bet ne no saules, es paceļos un kliedzu draudzes vidū.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Vilkiem esmu palicis par brāli un pūces bērniem par biedri.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Mana āda palikusi melna uz manis, un mani kauli ir izkaltuši no karstuma.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Tādēļ mana kokle ir tapusi par žēlabām un mana stabule par vaimanām.
