Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
nunc autem derident me iuniores tempore quorum non dignabar patres ponere cum canibus gregis mei
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
quorum virtus manuum erat mihi pro nihilo et vita ipsa putabantur indigni
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
egestate et fame steriles qui rodebant in solitudine squalentes calamitate et miseria
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
et mandebant herbas et arborum cortices et radix iuniperorum erat cibus eorum
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
qui de convallibus ista rapientes cum singula repperissent ad ea cum clamore currebant
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
in desertis habitabant torrentium et in cavernis terrae vel super glaream
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
qui inter huiuscemodi laetabantur et esse sub sentibus delicias conputabant
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
filii stultorum et ignobilium et in terra penitus non parentes
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
nunc in eorum canticum versus sum et factus sum eis proverbium
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
abominantur me et longe fugiunt a me et faciem meam conspuere non verentur
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
faretram enim suam aperuit et adflixit me et frenum posuit in os meum
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
ad dexteram orientis calamitatis meae ilico surrexerunt pedes meos subverterunt et oppresserunt quasi fluctibus semitis suis
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
dissipaverunt itinera mea insidiati sunt mihi et praevaluerunt et non fuit qui ferret auxilium
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
quasi rupto muro et aperta ianua inruerunt super me et ad meas miserias devoluti sunt
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
redactus sum in nihili abstulisti quasi ventus desiderium meum et velut nubes pertransiit salus mea
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
nunc autem in memet ipso marcescit anima mea et possident me dies adflictionis
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
nocte os meum perforatur doloribus et qui me comedunt non dormiunt
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
in multitudine eorum consumitur vestimentum meum et quasi capitio tunicae sic cinxerunt me
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
conparatus sum luto et adsimilatus favillae et cineri
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
clamo ad te et non exaudis me sto et non respicis me
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
mutatus es mihi in crudelem et in duritia manus tuae adversaris mihi
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
elevasti me et quasi super ventum ponens elisisti me valide
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
scio quia morti tradas me ubi constituta domus est omni viventi
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
verumtamen non ad consumptionem eorum emittis manum tuam et si corruerint ipse salvabis
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
flebam quondam super eum qui adflictus erat et conpatiebatur anima mea pauperi
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
expectabam bona et venerunt mihi mala praestolabar lucem et eruperunt tenebrae
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
interiora mea efferbuerunt absque ulla requie praevenerunt me dies adflictionis
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
maerens incedebam sine furore consurgens in turba clamavi
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
frater fui draconum et socius strutionum
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
cutis mea denigrata est super me et ossa mea aruerunt prae caumate
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
versa est in luctum cithara mea et organum meum in vocem flentium
