Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Nunc autem derident me iuniores tempore, quorum non dignabar patres ponere cum canibus gregis mei:
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Quorum virtus manuum mihi erat pro nihilo, et vita ipsa putabantur indigni.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Egestate et fame steriles, qui rodebant in solitudine, squallentes calamitate, et miseria.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Et mandebant herbas, et arborum cortices, et radix iuniperorum erat cibus eorum.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Qui de convallibus ista rapientes, cum singula reperissent, ad ea cum clamore currebant.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
In desertis habitabant torrentium, et in cavernis terrae, vel super glaream.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Qui inter huiuscemodi laetabantur, et esse sub sentibus delicias computabant.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Filii stultorum et ignobilium, et in terra penitus non parentes.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Nunc in eorum canticum versus sum, et factus sum eis in proverbium.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Abominantur me, et longe fugiunt a me, et faciem meam conspuere non verentur.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Pharetram enim suam aperuit, et afflixit me, et frenum posuit in os meum.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Ad dexteram orientis calamitatis meae illico surrexerunt: pedes meos subverterunt, et oppresserunt quasi fluctibus semitis suis.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Dissipaverunt itinera mea, insidiati sunt mihi, et praevaluerunt, et non fuit qui ferret auxilium.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Quasi rupto muro, et aperta ianua, irruerunt super me, et ad meas miserias devoluti sunt.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Redactus sum in nihilum: abiit quasi ventus desiderium meum: et velut nubes pertransiit salus mea.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Nunc autem in memetipso marcescit anima mea, et possident me dies afflictionis.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Nocte os meum perforatur doloribus: et qui me comedunt, non dormiunt.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
In multitudine eorum consumitur vestimentum meum, et quasi capito tunicae succinxerunt me.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Comparatus sum luto, et assimilatus sum favillae et cineri.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Clamo ad te, et non exaudis me: sto, et non respicis me.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Mutatus es mihi in crudelem, et in duritia manus tuae adversaris mihi.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Elevasti me, et quasi super ventum ponens elisisti me valide.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Scio quia morti trades me, ubi constituta est domus omni viventi.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Verumtamen non ad consumptionem meam emittis manum tuam: et si corruerim, ipse salvabis.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Flebam quondam super eo, qui afflictus erat, et compatiebatur anima mea pauperi.
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Expectabam bona, et venerunt mihi mala: praestolabar lucem, et eruperunt tenebrae.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Interiora mea efferbuerunt absque ulla requie, praevenerunt me dies afflictionis.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Moerens incedebam, sine furore, consurgens, in turba clamabam.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Frater fui draconum, et socius struthionum.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Cutis mea denigrata est super me, et ossa mea aruerunt prae caumate.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Versa est in luctum cithara mea, et organum meum in vocem flentium.
