< Йов 30 >

1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Ma ora, quelli che son minori d'età di me si ridono di me, I cui padri io non avrei degnato mettere Co' cani della mia graggia.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Ed anche, che mi avrebbe giovato la forza delle lor mani? La vecchiezza era perduta per loro.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Di bisogno e di fame, [Vivevano] in disparte, e solitari; Fuggivano in luoghi aridi, tenebrosi, desolati, e deserti.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Coglievano la malva presso agli arboscelli, E le radici de' ginepri, per iscaldarsi.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Erano scacciati d'infra [la gente]; Ei si gridava dietro a loro, come [dietro ad] un ladro.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Dimoravano ne' dirupi delle valli, Nelle grotte della terra e delle rocce.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Ruggivano fra gli arboscelli; Si adunavano sotto a' cardi.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
[Erano] gente da nulla, senza nome, Scacciata dal paese.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Ed ora io son la lor canzone, E il soggetto de' lor ragionamenti.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Essi mi abbominano, si allontanano da me, E non si rattengono di sputarmi nel viso.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Perciocchè [Iddio] ha sciolto il mio legame, e mi ha afflitto; Laonde essi hanno scosso il freno, [per non] riverir [più] la mia faccia.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
I giovanetti si levano contro a me dalla [man] destra, mi spingono i piedi, E si appianano le vie contro a me, per [traboccarmi] in ruina;
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Hanno tagliato il mio cammino, si avanzano alla mia perdizione, Niuno li aiuta;
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Sono entrati come per una larga rottura, Si sono rotolati sotto le ruine.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Spaventi si son volti contro a me, Perseguitano l'anima mia come il vento; E la mia salvezza è passata via come una nuvola.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Ed ora l'anima mia si versa sopra me, I giorni dell'afflizione mi hanno aggiunto.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Di notte egli mi trafigge l'ossa addosso; E le mie arterie non hanno alcuna posa.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
La mia vesta è tutta cangiata, per la quantità della marcia [delle piaghe], E mi stringe come la scollatura del mio saio.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Egli mi ha gittato nel fango, E paio polvere e cenere.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Io grido a te, e tu non mi rispondi; Io mi presento [davanti a te], e tu non poni mente a me.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Tu ti sei mutato in crudele inverso me; Tu mi contrasti con la forza delle tue mani.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Tu mi hai levato ad alto; tu mi fai cavalcar sopra il vento, E fai struggere in me ogni virtù.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Io so certamente che tu mi ridurrai alla morte, Ed alla casa assegnata ad ogni vivente.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Pur non istenderà egli la mano nell'avello; [Quelli che vi son dentro] gridano essi, quando egli distrugge?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Non piangeva io per cagion di colui che menava dura vita? L'anima mia non si addolorava ella per i bisognosi?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Perchè, avendo io sperato il bene, il mal sia venuto? Ed avendo aspettata la luce, sia giunta la caligine?
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Le mie interiora bollono, e non hanno alcuna posa; I giorni dell'afflizione mi hanno incontrato.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Io vo bruno attorno, non già del sole; Io mi levo in pien popolo, [e] grido.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Io son diventato fratello degli sciacalli, E compagno delle ulule.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
La mia pelle mi si è imbrunita addosso, E le mie ossa son calcinate d'arsura.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
E la mia cetera si è mutata in duolo, E il mio organo in voce di pianto.

< Йов 30 >