Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Ita, dagiti ub-ubing ngem siak ket awan ti ar-aramidenda no di ti manglais kaniak- dagitoy nga agtutubo a dagiti ammada ket pinagkedkedak koma nga agtrabaho a kadua dagiti asok iti arbanko.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Pudno, ti kinapigsa dagiti ima ti amada, kasano koma a natulongandak - dagiti lallaki a ti kinapigsa ti kinalakayda ket napukawen?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Narapisda gapu iti kinapanglaw ken bisin; nagkibkibda iti namaga a daga idiay kasipngetan ti let-ang ken iti disso nga awan matagtagitaona.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Nagpag-utda kadagiti naraboy a mulmula; dagiti ramut ti buyboy ti nagbalin a taraonda.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Napapanawda manipud kadagiti tattao a nangpukkaw kadakuada, a kasla iti panangpukkaw iti maysa a tao iti agtatakaw.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Isu a nagnaedda kadagiti tanap nga asideg iti karayan, kadagiti rukib ken kadagiti dadakkel a bato.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Aggaraigida a kasla kadagiti asno iti nagbabaetan dagiti naraboy a mulmula; naguummongda iti sirok dagiti narabuy a mulmula.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Kaputotan ida dagiti maag, wen, dagiti awan serserbina a tattao; napapanawda iti daga babaen kadagiti saplit.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Ngem ita, pinagbalindak dagiti annakda a lallaki a pakasaritaan para iti kanta ti panglais; pudno, maysaak itan a paga-angawan kadakuada.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Karuroddak ken ad-adaywandak; kanayonda a tuptupraan ti rupak.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Ta pinugsat ti Dios ti tali ti panak ket pinarigatnak, ken isu a napukaw amin ti panagteppel dagitoy a tattao iti sangoanak.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Iti makannawan nga imak ken tumakder dagiti naranggas a tattao; pappapanawendak ken igabsuonda kaniak dagiti wagas ti panangdadaelda.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Daddadaelenda ti dalanko; iyas-asidegda ti didigra kaniak, lallaki nga awan ti uray maysa a manganawa kadakuada.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Umaydak darupen a kasla maysa nga armada manipud iti nalawa nga abot iti pader ti siudad; itulidda dagiti bagbagida kaniak iti katingngaan ti pannakadadael.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Ti buteng ti nanglapunos kaniak; naipanaw ti dayawko a kasla intayab ti angin; napukaw ti kinarang-ayko a kasla ulep.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Ita, maibukbukbok ti biagko manipud iti kaunggak; dagiti aldaw ti panagsagsagaba ti nangtengngel kaniak.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
Iti rabii, agut-ot dagiti tulangko; saan a sumardeng ti ut-ot a kasla mangkibkibkib kaniak.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Ginammatan ti kinapigsa ti Dios ti pagan-anayko; naiputipot daytoy kaniak a kasla iti kwelyo ti nagayad a pagan-anayko.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Impalladawnak iti kapitakan; nagbalinak a kasla tapok ken dapu.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Immasugak kenka, O Dios, ngem dinak sungsungbatan; timmakderak, ket kimmitaka laeng kaniak.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Nagbaliwkan ket nagbalinka a naulpit kaniak; babaen iti bileg ti imam, pinarigatnak.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Impangatonak iti angin ket impallatoknak daytoy; dinadaelnak iti bagio.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Ta ammok nga ipannakto iti patay, ti balay a nakaitudingan ti amin a sibibiag.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Nupay kasta, awan kadi ti tao a mangiyunnat iti imana a dumawat iti tulong no matinnag isuna? Awan kadi ti mariribukan a tao a dumawat iti tulong?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Saanak kadi a nagsangit para kenkuana a mariribukan? Saanak kadi a nagladingit para iti agkasapulan a tao?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Idi nagbirukak ti naimbag, ket dakes ti dimteng; idi nagurayak iti lawag, kinasipnget ketdi ti dimteng.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Mariribukan ti pusok ken saan nga agtalna; dimteng kaniak dagiti aldaw ti pannakaparigat.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Ngimmisiten ti kudilko ngem saan a gapu iti init; nagtakderak iti taripnong ket dimmawatak iti tulong.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Kakabsatdak dagiti atap nga aso a kadua dagiti kullaaw.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Nangisit ti kudilko ken agregregda manipud iti bagik; kasla napuoran dagiti tulangko gapu iti pudot.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Ngarud, ti arpak ket nakatono kadagiti kanta a pangladingit, ti plautak a para iti panagkanta dagiti agdungdung-aw.
