Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
| ועתה שחקו עלי צעירים ממני לימים אשר מאסתי אבותם לשית עם כלבי צאני׃ |
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
| גם כח ידיהם למה לי עלימו אבד כלח׃ |
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
| בחסר ובכפן גלמוד הערקים ציה אמש שואה ומשאה׃ |
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
| הקטפים מלוח עלי שיח ושרש רתמים לחמם׃ |
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
| מן גו יגרשו יריעו עלימו כגנב׃ |
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
| בערוץ נחלים לשכן חרי עפר וכפים׃ |
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
| בין שיחים ינהקו תחת חרול יספחו׃ |
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
| בני נבל גם בני בלי שם נכאו מן הארץ׃ |
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
| ועתה נגינתם הייתי ואהי להם למלה׃ |
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
| תעבוני רחקו מני ומפני לא חשכו רק׃ |
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
| כי יתרו פתח ויענני ורסן מפני שלחו׃ |
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
| על ימין פרחח יקומו רגלי שלחו ויסלו עלי ארחות אידם׃ |
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
| נתסו נתיבתי להותי יעילו לא עזר למו׃ |
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
| כפרץ רחב יאתיו תחת שאה התגלגלו׃ |
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
| ההפך עלי בלהות תרדף כרוח נדבתי וכעב עברה ישעתי׃ |
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
| ועתה עלי תשתפך נפשי יאחזוני ימי עני׃ |
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
| לילה עצמי נקר מעלי וערקי לא ישכבון׃ |
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
| ברב כח יתחפש לבושי כפי כתנתי יאזרני׃ |
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
| הרני לחמר ואתמשל כעפר ואפר׃ |
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
| אשוע אליך ולא תענני עמדתי ותתבנן בי׃ |
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
| תהפך לאכזר לי בעצם ידך תשטמני׃ |
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
| תשאני אל רוח תרכיבני ותמגגני תשוה׃ |
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
| כי ידעתי מות תשיבני ובית מועד לכל חי׃ |
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
| אך לא בעי ישלח יד אם בפידו להן שוע׃ |
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
| אם לא בכיתי לקשה יום עגמה נפשי לאביון׃ |
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
| כי טוב קויתי ויבא רע ואיחלה לאור ויבא אפל׃ |
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
| מעי רתחו ולא דמו קדמני ימי עני׃ |
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
| קדר הלכתי בלא חמה קמתי בקהל אשוע׃ |
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
| אח הייתי לתנים ורע לבנות יענה׃ |
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
| עורי שחר מעלי ועצמי חרה מני חרב׃ |
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
| ויהי לאבל כנרי ועגבי לקול בכים׃ |
