Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Et maintenant!… je suis la risée de plus jeunes que moi, De ceux dont je dédaignais de mettre les pères Parmi les chiens de mon troupeau.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Mais à quoi me servirait la force de leurs mains? Ils sont incapables d’atteindre la vieillesse.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Desséchés par la misère et la faim, Ils fuient dans les lieux arides, Depuis longtemps abandonnés et déserts;
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Ils arrachent près des arbrisseaux les herbes sauvages, Et ils n’ont pour pain que la racine des genêts.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
On les chasse du milieu des hommes, On crie après eux comme après des voleurs.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Ils habitent dans d’affreuses vallées, Dans les cavernes de la terre et dans les rochers;
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Ils hurlent parmi les buissons, Ils se rassemblent sous les ronces.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Êtres vils et méprisés, On les repousse du pays.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Et maintenant, je suis l’objet de leurs chansons, Je suis en butte à leurs propos.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Ils ont horreur de moi, ils se détournent, Ils me crachent au visage.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Ils n’ont plus de retenue et ils m’humilient, Ils rejettent tout frein devant moi.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Ces misérables se lèvent à ma droite et me poussent les pieds, Ils se fraient contre moi des sentiers pour ma ruine;
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Ils détruisent mon propre sentier et travaillent à ma perte, Eux à qui personne ne viendrait en aide;
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Ils arrivent comme par une large brèche, Ils se précipitent sous les craquements.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Les terreurs m’assiègent; Ma gloire est emportée comme par le vent, Mon bonheur a passé comme un nuage.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Et maintenant, mon âme s’épanche en mon sein, Les jours de la souffrance m’ont saisi.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
La nuit me perce et m’arrache les os, La douleur qui me ronge ne se donne aucun repos,
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Par la violence du mal mon vêtement perd sa forme, Il se colle à mon corps comme ma tunique.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Dieu m’a jeté dans la boue, Et je ressemble à la poussière et à la cendre.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Je crie vers toi, et tu ne me réponds pas; Je me tiens debout, et tu me lances ton regard.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Tu deviens cruel contre moi, Tu me combats avec la force de ta main.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Tu me soulèves, tu me fais voler au-dessus du vent, Et tu m’anéantis au bruit de la tempête.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Car, je le sais, tu me mènes à la mort, Au rendez-vous de tous les vivants.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Mais celui qui va périr n’étend-il pas les mains? Celui qui est dans le malheur n’implore-t-il pas du secours?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
N’avais-je pas des larmes pour l’infortuné? Mon cœur n’avait-il pas pitié de l’indigent?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
J’attendais le bonheur, et le malheur est arrivé; J’espérais la lumière, et les ténèbres sont venues.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Mes entrailles bouillonnent sans relâche, Les jours de la calamité m’ont surpris.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Je marche noirci, mais non par le soleil; Je me lève en pleine assemblée, et je crie.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Je suis devenu le frère des chacals, Le compagnon des autruches.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Ma peau noircit et tombe, Mes os brûlent et se dessèchent.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Ma harpe n’est plus qu’un instrument de deuil, Et mon chalumeau ne peut rendre que des sons plaintifs.
