Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
Et maintenant j’excite les moqueries de gens plus jeunes que moi, dont les pères m’inspiraient trop de mépris pour les mettre avec les chiens de mon troupeau.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Aussi bien, à quoi m’eût servi le concours de leurs mains? Pour eux il n’y a point de maturité.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
Epuisés par les privations et la faim, ils rôdent dans le désert, lugubre région de désolation et d’horreur,
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
cueillant des plantes sauvages près des arbrisseaux, se nourrissant de la racine des genêts.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
On les chasse du milieu des hommes et on les poursuit de cris comme des voleurs.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
Ils sont contraints d’habiter dans d’effrayants ravins, dans les excavations du sol et les crevasses des rochers.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Ils grognent au milieu des buissons et s’entassent sous les broussailles;
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
troupe méprisable, gens sans aveu, ils se voient expulsés du pays!
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
Et à présent, ils me chansonnent; je suis pour eux un thème à railleries.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
Ils me témoignent leur dégoût, ils s’écartent de moi et ne se privent pas de me cracher à la figure.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
C’Est que Dieu a brisé les rênes que je tenais en mains, et il m’a humilié; ces gens ont secoué le frein que je leur imposais.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
A ma droite se lève une jeunesse insolente, qui fait glisser mes pas et se fraie vers moi ses routes de malheur.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
Ils défoncent mon chemin, coopèrent à ma ruine, sans avoir besoin d’assistance.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
Ils montent à' l’assaut comme par une large brèche, ils se précipitent au milieu du fracas.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Des terreurs me poursuivent, chassant comme le vent mon honneur; ma prospérité a passé comme un nuage.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Et maintenant mon âme se fond en moi, les jours de misère m’ont enserré.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
La nuit ronge les os de mon corps, mes nerfs ne jouissent d’aucun repos.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
Par l’extrême violence du choc mon vêtement se déforme: elle m’étreint comme l’encolure d’une tunique.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Dieu m’a plongé dans la fange, et j’ai l’air d’être poussière et cendre.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
Je crie vers toi, et tu ne me réponds pas; je me tiens là, et tu me regardes fixement.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Tu es devenu inexorable pour moi, tu me combats avec toute la force de ta main.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Tu m’enlèves sur les ailes du vent, tu m’y fais chevaucher, et tu me fais fondre dans la tempête.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
Car je sais bien que tu me mènes à la mort, au rendez-vous de tous les vivants.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Mais est-ce qu’on n’étend pas la main quand on s’effondre? Ne crie-t-on pas au secours lorsqu’on succombe au malheur?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Moi-même n’ai-je pas pleuré sur les victimes du sort? Mon cœur ne s’est-il point serré à la vue du malheureux?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
J’Espérais le bien, et le mal a fondu sur moi; j’attendais la lumière, les ténèbres sont venues.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Mes entrailles bouillonnent sans relâche, les jours de misère m’ont assailli.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Je marche tout noirci et non par le fait du soleil. Je me lève dans l’assemblée et pousse des cris.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
Je suis devenu le frère des chacals, le compagnon des autruches.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
Ma peau, toute noircie, se détache de moi, et mes os sont brûlés par le feu de la fièvre.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Et ainsi ma harpe s’est changée en instrument de deuil, et ma flûte émet des sanglots.
