Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
And now, laughed at me, Have the younger in days than I, Whose fathers I have loathed to set With the dogs of my flock.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Also — the power of their hands, why [is it] to me? On them hath old age perished.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
With want and with famine gloomy, Those fleeing to a dry place, Formerly a desolation and waste,
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Those cropping mallows near a shrub, And broom-roots [is] their food.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
From the midst they are cast out, (They shout against them as a thief),
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
In a frightful place of valleys to dwell, Holes of earth and clefts.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Among shrubs they do groan, Under nettles they are gathered together.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Sons of folly — even sons without name, They have been smitten from the land.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
And now, their song I have been, And I am to them for a byword.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
They have abominated me, They have kept far from me, And from before me have not spared to spit.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Because His cord He loosed and afflicteth me, And the bridle from before me, They have cast away.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
On the right hand doth a brood arise, My feet they have cast away, And they raise up against me, Their paths of calamity.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
They have broken down my path, By my calamity they profit, 'He hath no helper.'
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
As a wide breach they come, Under the desolation have rolled themselves.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
He hath turned against me terrors, It pursueth as the wind mine abundance, And as a thick cloud, Hath my safety passed away.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
And now, in me my soul poureth itself out, Seize me do days of affliction.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
At night my bone hath been pierced in me, And mine eyelids do not lie down.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
By the abundance of power, Is my clothing changed, As the mouth of my coat it doth gird me.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Casting me into mire, And I am become like dust and ashes.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
I cry unto Thee, And Thou dost not answer me, I have stood, and Thou dost consider me.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Thou art turned to be fierce to me, With the strength of Thy hand, Thou oppressest me.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Thou dost lift me up, On the wind Thou dost cause me to ride, And Thou meltest — Thou levellest me.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
For I have known To death Thou dost bring me back, And [to] the house appointed for all living.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Surely not against the heap Doth He send forth the hand, Though in its ruin they have safety.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Did not I weep for him whose day is hard? Grieved hath my soul for the needy.
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
When good I expected, then cometh evil, And I wait for light, and darkness cometh.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
My bowels have boiled, and have not ceased, Gone before me have days of affliction.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
Mourning I have gone without the sun, I have risen, in an assembly I cry.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
A brother I have been to dragons, And a companion to daughters of the ostrich.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
My skin hath been black upon me, And my bone hath burned from heat,
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
And my harp doth become mourning, And my organ the sound of weeping.
