Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
“But now those who are younger than I have me in derision, whose fathers I considered unworthy to put with my sheep dogs.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Of what use is the strength of their hands to me, men in whom ripe age has perished?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
They are gaunt from lack and famine. They gnaw the dry ground, in the gloom of waste and desolation.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
They pluck salt herbs by the bushes. The roots of the broom tree are their food.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
They are driven out from among men. They cry after them as after a thief,
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
so that they live in frightful valleys, and in holes of the earth and of the rocks.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
They bray among the bushes. They are gathered together under the nettles.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
They are children of fools, yes, children of wicked men. They were flogged out of the land.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
“Now I have become their song. Yes, I am a byword to them.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
They abhor me, they stand aloof from me, and don’t hesitate to spit in my face.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
For he has untied his cord, and afflicted me; and they have thrown off restraint before me.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
On my right hand rise the rabble. They thrust aside my feet. They cast their ways of destruction up against me.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
They mar my path. They promote my destruction without anyone’s help.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
As through a wide breach they come. They roll themselves in amid the ruin.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Terrors have turned on me. They chase my honor as the wind. My welfare has passed away as a cloud.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
“Now my soul is poured out within me. Days of affliction have taken hold of me.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
In the night season my bones are pierced in me, and the pains that gnaw me take no rest.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
My garment is disfigured by great force. It binds me about as the collar of my tunic.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
He has cast me into the mire. I have become like dust and ashes.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
I cry to you, and you do not answer me. I stand up, and you gaze at me.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
You have turned to be cruel to me. With the might of your hand you persecute me.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
You lift me up to the wind, and drive me with it. You dissolve me in the storm.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
For I know that you will bring me to death, to the house appointed for all living.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
“However doesn’t one stretch out a hand in his fall? Or in his calamity therefore cry for help?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Didn’t I weep for him who was in trouble? Wasn’t my soul grieved for the needy?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
When I looked for good, then evil came. When I waited for light, darkness came.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
My heart is troubled, and doesn’t rest. Days of affliction have come on me.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
I go mourning without the sun. I stand up in the assembly, and cry for help.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
I am a brother to jackals, and a companion to ostriches.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
My skin grows black and peels from me. My bones are burned with heat.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Therefore my harp has turned to mourning, and my pipe into the voice of those who weep.
