Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
“But now men who are younger than I am make fun of me— men whose fathers I greatly despised, with the result that I would not even have allowed them to help my dogs guard my sheep.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
They were men who were old and (weak/worn out); so (what could I gain from them working for me?/I would have gained nothing from them working for me.) [RHQ]
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
They were very poor and hungry, with the result that they chewed on roots [at night] in dry and desolate places.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
They pulled up plants in the desert [and ate them] and warmed themselves by [burning] the roots of broom trees.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Everyone shouted at them as though they were thieves and expelled them [from their areas].
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
They were forced to live in caves in the hills, in holes in the ground, and in the sides of cliffs.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
In the bushes they howled [like animals because they were hungry], and they huddled together under thornbushes.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
They were people without good sense, whose names no one knows; they have been expelled from the land [where they were born].
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
“And now their [children] sing songs to make fun of me. They tell jokes about me.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
They are disgusted with me, and they [usually] stay away from me, [but when they see me, ] they are happy to spit in my face.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Because [it is as though] [MET] God has cut my bowstring, [he has caused me to be unable to defend myself, ] and he has humbled me, and my enemies have done to me whatever they wanted.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
(Gangs/Groups of violent youths) attack me and force me to run away; they prepare to destroy me.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
They prevent me from escaping, and they [do] not [need] anyone to help them (OR, there is no one to help me).
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
[It is as though I am a city wall and] [SIM] they have broken through the wall, and they have come crashing down on me.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
I am very terrified; My dignity/honor has been taken away as though [SIM] [it has been] blown away by the wind, and my prosperity has disappeared like [SIM] clouds disappear.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
“And now I [SYN] am about to die [IDM]; I suffer every day.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
My bones ache during the night, and the pain that torments me never stops.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
[It is as though God] seizes my clothes and chokes me with the collar of my coat.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
He has thrown me into the mud; I am [not worth anything more than] dust and ashes.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
“I cry out to God, but he does not answer/help me; I stand up [and pray], but he does not pay any attention.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
He acts very cruelly toward me; with all of his power [MTY] he causes me to suffer.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
He [allows] the wind to lift me up and blow me away, and he tosses me up and down in a violent storm.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
I know that he will cause me to die, which is what happens to everyone [MTY] who is alive.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
“When people experience disasters, and they sit on a pile of ruins and cry out for help, others surely [RHQ] reach out their hand to help them.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
[That is what I did previously]. I wept for people who were experiencing troubles, and I felt sorry for poor/needy people.
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
But when I expected good things [to happen to me], evil things happened; when I waited for light/happiness, all I experienced was darkness/unhappiness [MET].
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
I am very distressed [IDM], all the time; I suffer every day.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
I go about very discouraged; I stand up and plead for people to help me.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
My wailing sounds as sad as [MET] the cries of jackals/foxes and ostriches.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
My skin has become dark/black and is peeling off, and I have a fever [which causes my body to feel like it is] burning.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Previously, I played joyful music on my harp and with my flute, but now I play only the sad music of those who mourn.”
