Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
“And now, laughed at me, Have the younger in days than I, Whose fathers I have loathed to set With the dogs of my flock.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Also—the power of their hands, why [is it] to me? On them old age has perished.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
With want and with harsh famine, They are gnawing a dry place [in] the recent night, [In] desolation and ruin,
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Those cropping mallows near a shrub, And their food [is] root of broom trees.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
They are cast out from the midst (They shout against them as a thief),
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
To dwell in a frightful place of valleys, Holes of earth and clefts.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
They groan among shrubs, They are gathered together under nettles.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
Sons of folly—even sons without name, They have been struck from the land.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
And now, I have been their song, And I am to them for a byword.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
They have detested me, They have kept far from me, And from before me have not spared to spit.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Because He loosed His cord and afflicts me, And the bridle from before me, They have cast away.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
A brood arises on the right hand, They have cast away my feet, And they raise up against me, Their paths of calamity.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
They have broken down my path, They profit by my calamity: He has no helper.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
They come as a wide breach, Under the desolation have rolled themselves.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
He has turned terrors against me, It pursues my abundance as the wind, And as a thick cloud, My safety has passed away.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
And now, in me my soul pours itself out, Days of affliction seize me.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
[At] night my bone has been pierced in me, And my gnawing [pain] does not lie down.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
By the abundance of power, Is my clothing changed, As the mouth of my coat it girds me.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Casting me into mire, And I have become like dust and ashes.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
I cry to You, And You do not answer me, I have stood, and You consider me.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
You are turned to be fierce to me, With the strength of Your hand, You oppress me.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
You lift me up, You cause me to ride on the wind, And You melt—You level me.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
For I have known You bring me back [to] death, And [to] the house appointed for all living.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Surely not against the heap Does He send forth the hand, Though they have safety in its ruin.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Did I not weep for him whose day is hard? My soul has grieved for the needy.
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
When I expected good, then comes evil, And I wait for light, and darkness comes.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
My bowels have boiled, and have not ceased, Days of affliction have gone before me.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
I have gone mourning without the sun, I have risen, I cry in an assembly.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
I have been a brother to dragons, And a companion to daughters of the ostrich.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
My skin has been black on me, And my bone has burned from heat,
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
And my harp becomes mourning, And my pipe the sound of weeping.”
