Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
But now the youngest have laughed me to scorn, now they reprove me in [their] turn, whose fathers I set at nothing; whom I did not deem worthy [to be with] my shepherd dogs.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Yes, why had I the strength of their hands? for them the full term [of life] was lost.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
[One is] childless in lack and famine, [such as] they that fled but lately the distress and misery of drought.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Who compass the salt places on the sounding [shore], who had salt [herbs] for their food, and were dishonorable and of no repute, in lack of every good thing; who also ate roots of trees by reason of great hunger.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
Thieves have risen up against me,
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
whose houses were the caves of the rocks, who lived under the wild shrubs.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
They will cry out among the rustling [bushes].
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
[They are] sons of fools and vile men, [whose] name and glory [are] quenched from off the earth.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
But now I am their music, and they have me for a byword.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
And they stood aloof and abhorred me, and spared not to spit in my face.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
For he has opened his quiver and afflicted me: they also have cast off the restraint of my presence.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
They have risen up against [me] on the right hand of [their] offspring; they have stretched out their foot, and directed against me the ways of their destruction.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
My paths are ruined; for they have stripped off my raiment: he has shot at me with his weapons.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
And he has pleaded against me as he will: I am overwhelmed with pains.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
My pains return upon [me]; my hope is gone like the wind, and my safety as a cloud.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
Even now my life shall be poured forth upon me; and days of anguish seize me.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
And by night my bones are confounded; and my sinews are relaxed.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
With great force [my disease] has taken hold of my garment: it has compassed me as the collar of my coat.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
And you have counted me as clay; my portion in dust and ashes.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
And I have cried to you, but you hear me not: but they stood still, and observed me.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
They attacked me also without mercy: you have scourged me with a strong hand.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
And you have put me to grief, and have cast me away from safety.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
For I know that death will destroy me: for the earth is the house [appointed] for every mortal.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Oh then that I might lay hands upon myself, or at least ask another, and he should do this for me.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Yet I wept over every helpless man; I groaned when I saw a man in distress.
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
But I, when I waited for good things, behold, days of evils came the more upon me.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
My belly boiled, and would not cease: the days of poverty prevented me.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
I went mourning without restraint: and I have stood and cried out in the assembly.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
I am become a brother of monsters, and a companion of ostriches.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
And my skin has been greatly blackened, and my bones are burned with heat.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
My harp also has been turned into mourning, and my song into my weeping.
