Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
But now [they that are] younger than I have me in derision, whose fathers I would have disdained to have set with the dogs of my flock.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Yea, whereto [might] the strength of their hands [profit] me, in whom old age was perished?
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
For want and famine [they were] solitary; fleeing into the wilderness in former time desolate and waste.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
Who cut up mallows by the bushes, and juniper roots [for] their meat.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
They were driven forth from among [men], (they cried after them as [after] a thief; )
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
To dwell in the clifts of the valleys, [in] caves of the earth, and [in] the rocks.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Among the bushes they brayed; under the nettles they were gathered together.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
[They were] children of fools, yea, children of base men: they were viler than the earth.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
And now am I their song, yea, I am their byword.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
They abhor me, they flee far from me, and spare not to spit in my face.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
Because he hath loosed my cord, and afflicted me, they have also let loose the bridle before me.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Upon [my] right [hand] rise the youth; they push away my feet, and they raise up against me the ways of their destruction.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
They mar my path, they set forward my calamity, they have no helper.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
They came [upon me] as a wide breaking in [of waters: ] in the desolation they rolled themselves [upon me].
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Terrors are turned upon me: they pursue my soul as the wind: and my welfare passeth away as a cloud.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
And now my soul is poured out upon me; the days of affliction have taken hold upon me.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
My bones are pierced in me in the night season: and my sinews take no rest.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
By the great force [of my disease] is my garment changed: it bindeth me about as the collar of my coat.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
He hath cast me into the mire, and I am become like dust and ashes.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
I cry unto thee, and thou dost not hear me: I stand up, and thou regardest me [not].
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Thou art become cruel to me: with thy strong hand thou opposest thyself against me.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Thou liftest me up to the wind; thou causest me to ride [upon it], and dissolvest my substance.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
For I know [that] thou wilt bring me [to] death, and [to] the house appointed for all living.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Howbeit he will not stretch out [his] hand to the grave, though they cry in his destruction.
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Did not I weep for him that was in trouble? was [not] my soul grieved for the poor?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
When I looked for good, then evil came [unto me: ] and when I waited for light, there came darkness.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
My bowels boiled, and rested not: the days of affliction prevented me.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
I went mourning without the sun: I stood up, [and] I cried in the congregation.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
I am a brother to dragons, and a companion to owls.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
My skin is black upon me, and my bones are burned with heat.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
My harp also is [turned] to mourning, and my organ into the voice of them that weep.
