Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
But now they that are younger than I have me in derision, whose fathers I disdained to set with the dogs of my flock.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Yea, the strength of their hands, whereto should it profit me? men in whom ripe age is perished.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
They are gaunt with want and famine; they gnaw the dry ground, in the gloom of wasteness and desolation.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
They pluck salt-wort with wormwood; and the roots of the broom are their food.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
They are driven forth from the midst of men; they cry after them as after a thief.
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
In the clefts of the valleys must they dwell, in holes of the earth and of the rocks.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
Among the bushes they bray; under the nettles they are gathered together.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
They are children of churls, yea, children of ignoble men; they were scourged out of the land.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
And now I am become their song, yea, I am a byword unto them.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
They abhor me, they flee far from me, and spare not to spit in my face.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
For He hath loosed my cord, and afflicted me, and they have cast off the bridle before me.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
Upon my right hand rise the brood; they entangle my feet, and they cast up against me their ways of destruction.
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
They break up my path, they further my calamity, even men that have no helper.
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
As through a wide breach they come; in the midst of the ruin they roll themselves upon me.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Terrors are turned upon me, they chase mine honour as the wind; and my welfare is passed away as a cloud.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
And now my soul is poured out within me; days of affliction have taken hold upon me.
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
In the night my bones are pierced, and fall from me, and my sinews take no rest.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
By the great force of my disease is my garment disfigured; it bindeth me about as the collar of my coat.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
He hath cast me into the mire, and I am become like dust and ashes.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
I cry unto Thee, and Thou dost not answer me; I stand up, and Thou lookest at me.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
Thou art turned to be cruel to me; with the might of Thy hand Thou hatest me.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Thou liftest me up to the wind, Thou causest me to ride upon it; and Thou dissolvest my substance.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
For I know that Thou wilt bring me to death, and to the house appointed for all living.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Surely none shall put forth his hand to a ruinous heap, neither because of these things shall help come in one's calamity,
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
If I have not wept for him that was in trouble, and if my soul grieved not for the needy.
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
Yet, when I looked for good, there came evil; and when I waited for light, there came darkness.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
Mine inwards boil, and rest not; days of affliction are come upon me.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
I go mourning without the sun; I stand up in the assembly, and cry for help.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
I am become a brother to jackals, and a companion to ostriches.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
My skin is black, and falleth from me, and my bones are burned with heat.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
Therefore is my harp turned to mourning, and my pipe into the voice of them that weep.
