Йов 30
1 Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
But now those who are younger than I make sport of me; those whose fathers I would not have put with the dogs of my flocks.
2 Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
Of what use is the strength of their hands to me? all force is gone from them.
3 От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
They are wasted for need of food, biting the dry earth; their only hope of life is in the waste land.
4 Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
They are pulling off the salt leaves from the brushwood, and making a meal of roots.
5 Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
They are sent out from among their townsmen, men are crying after them as thieves
6 Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
They have to get a resting-place in the hollows of the valleys, in holes of the earth and rocks.
7 Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
They make noises like asses among the brushwood; they get together under the thorns.
8 Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
They are sons of shame, and of men without a name, who have been forced out of the land.
9 А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
And now I have become their song, and I am a word of shame to them.
10 Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
I am disgusting to them; they keep away from me, and put marks of shame on me.
11 Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
For he has made loose the cord of my bow, and put me to shame; he has sent down my flag to the earth before me.
12 Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
The lines of his men of war put themselves in order, and make high their ways of destruction against me:
13 Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
They have made waste my roads, with a view to my destruction; his bowmen come round about me;
14 Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
As through a wide broken place in the wall they come on, I am overturned by the shock of their attack.
15 Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
Fears have come on me; my hope is gone like the wind, and my well-being like a cloud.
16 И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
But now my soul is turned to water in me, days of trouble overtake me:
17 През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
The flesh is gone from my bones, and they give me no rest; there is no end to my pains.
18 Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
With great force he takes a grip of my clothing, pulling me by the neck of my coat.
19 Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
Truly God has made me low, even to the earth, and I have become like dust.
20 Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
You give no answer to my cry, and take no note of my prayer.
21 Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
You have become cruel to me; the strength of your hand is hard on me.
22 Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
Lifting me up, you make me go on the wings of the wind; I am broken up by the storm.
23 Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
For I am certain that you will send me back to death, and to the meeting-place ordered for all living.
24 Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
Has not my hand been stretched out in help to the poor? have I not been a saviour to him in his trouble?
25 Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
Have I not been weeping for the crushed? and was not my soul sad for him who was in need?
26 Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
For I was looking for good, and evil came; I was waiting for light, and it became dark.
27 Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
My feelings are strongly moved, and give me no rest; days of trouble have overtaken me.
28 Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
I go about in dark clothing, uncomforted; I get up in the public place, crying out for help.
29 Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
I have become a brother to the jackals, and go about in the company of ostriches.
30 Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
My skin is black and dropping off me; and my bones are burning with the heat of my disease.
31 Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
And my music has been turned to sorrow, and the sound of my pipe into the noise of weeping.
